Режисьорът Николай Волев представи в Дупница книгата си „Девствената проститутка”, призна: Най-порочното е човешката лакомия

Николай Волев и Алекс Александрова

На срещата присъстваха съучениците му Чавдар Милушев и Йордан Чавеев, учителката му Мария Грънчарова, за автографи се наредиха Дамчо Дамов, художникът Евтим Венев, Петър Петров…

Десетки дупничани дойдоха на срещата разговор с известния български режисьор, а вече и писател, с дупнишки корен Николай Волев. Авторът на десетки игрални и документални филми, между които „Двойникът“, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“, представи първата си книга с автобиографичен характер „Девствената проститутка“.

Десетки уважиха срещата с автора на „Девствената проститутка“

Почти всички си взеха книгата и се наредиха за автограф от автора, а разговорът освен за художественото произведение – резултат от 4-годишен труд на Волев, се въртеше и около родния ни език и действителност и лицемерието ни в живота. На срещата присъстваха и двама съученици на режисьора – Чавдар Милушев и Йордан Чавеев, както и неговата учителка от гимназията Мария Грънчарова. Чавеев му припомни случка като ученици, когато се е случил тежък инцидент, а Волев призна, че тогава е извадил голям късмет. Сред присъстващите на срещата бяха и управителят на Дома на техниката Дамчо Дамов, художникът Евтим Венев, Петър Петров, бившият шеф на „Рилабанк“ Костадин Чучуков, Валентина Алексиева, Цветанка Христова и др. Това е най-търсената за сезона книга, каза уредникът на галерията Катя Йоцова и разкри свои впечатления за творбата, след което връчи на автора поздравителен адрес от името на кмета инж. Методи Чимев. С режисьора бе и представителката на издателството, отпечатило книгата, Алекс Александрова, която сподели, че за нея това е една от най-нестандартните и удивителни автобиографии.

„Най-добрите ми спомени са свързани с детските и юношеските ми години в Дупница. Постарах се в тази книга да присъства моят дух, а не плътта, духът е трайното и вечното“, откровен бе Волев. За скандалното на пръв поглед заглавие той посочи, че това е оксиморон и в случая има предвид себе си. Но даде пример и с народа ни, който прави много, а се чувства излъган. Волев сподели, че шефът на издателството го е убеждавал три години да напише книгата. „Основното, което исках, е да бъда безпощадно откровен. Реших да разговарям със себе си, със съвестта си. Лошото е, че не смеем да си признаем грешките. Човек ако не вижда у себе си недостатъците си, е страшно“, каза той и даде рецепта как може да се оправи страната ни: „Честността може да се върне с личен пример, колкото повече са носителите на честността, толкова по-добре, значи, че ще има напредък. Ако може всеки от нас да направи нещо за тази държава, това е да даде личен пример. Но най-порочното е човешката лакомия. Тя няма край, щастлив съм, че нямам това качество. Живея скромно, нямам палат, нямам 12 автомобила, а карам 12-годишна кола… За съжаление децата се възпитават зле днес. Защо трябва да им се осигурява всичко. Човекът израства и се възпитава в труд, полученото наготово го развращава. Всеки сам трябва да прецени къде му е силата и да се насочи там.“

„Любовта и късметът спохождат смелите, допълни накрая Волев и цитира баща си, който обичал да казва: „Най-ценното нещо за един човек е името му, т.е. достойнството му“.