В България има няколко резиденции, използвани от Тодор Живков, но единствената автентична, която наистина връща часовника през втората половина на соца „от-до” е „Свети Врач” над санданското село Поленица. До него се стига за 3-4 минути с кола нагоре и все нагоре от Австрийския хотел в центъра на балнеокурорта.
Ако Илия Павлов остави своя олигархичен отпечатък на „Арбанаси”, а след смъртта му „Перла” стана къща на духове, „Евксиноград” си е от царско време, а „Правец” е недостъпна, тази резиденция си е точно, каквато я е оставил Тодор Живков.
Направена малко преди падането му от власт, тя е нещо като връхната точка на соца като дизайн и архитектура. Екстериорът напомня на резиденция „Бояна” – особено приказния парк.
Две езера с лебеди, приятни алеи за разходки, декорирани с водни каскади наоколо, кортове за тенис, средиземноморска растителност със специално внимание към маслините – мястото е прекрасно.
Разположено на няколко съседни възвишения, от него се открива невероятна панорама на десетки и десетки километри във всички посоки към върхарите на Пирин, Беласица и другите по-малки планини в околността.
Още по-красива е тя от терасите на ресторанта и особено от балконите, дълги десетки метри, които украсяват президентските апартаменти, в които наистина е спал Тодор Живков.
Интериорът е в стил „хепи соц”, отново повлиян и от онова, което сме виждали в НДК, и от представата за лукс, налична в „Бояна”.
Общите части – фоайетата и цялата посрещаща част на резиденцията, решена на няколко нива и ориентирана към парка, са декорирани по начина, по който са направени и покоите на някогашните величия.
Дебели ламперии, много мрамор, пищни полилеи и лампи, типичната мека мебел с разляти дръжки, каквато Живков имаше и у дома си – ето такава е картинката.
Поовехтяла, но впечатляваща. Нищо чудно, че руснаците много харесват мястото.
Жалко е, че то не е рекламирано и за западните туристи, на които щеше да се стори още по-интересно.
Самите апартаменти на Живков са огромни. Влиза се през мраморно минифоайе с тайни заключени врати неизвестно накъде.
Салонът е огромен, визуално разделен на 3 части – нещо като място за танци, кът край камината с мека мебел, между които има поставена модната през 80-те сгъваема врата, а накрая – трапезария с неизвестно защо 5 стола. Към нея има и специална немалка кухня, както и асансьор, който още си върви.
Спалните покрай огромните мраморни тераси на апартамента са 3. Шефската е с огромна баня, облицована във фигурален червен мрамор, пак на нива, висшето от които е ваната, а също с голям плъзгащ се прозорец към терасата, по френски маниер, но не до пода.
Изцяло френски са прозорците на спалнята, до тройното легло. В стаята разбира се,  е сложен червен телефон, но с модерните за края на 80-те черпни копчета.
Резиденцията има само 3 звезди, въпреки че разполага с огромен басейн и цял уелнес център.
Макар и запуснат, басейнът е предпочитано място за отмора от гостите, които през широката му тераса могат направо да преминат в околния парк с лебедите и останалите красоти.

 

Източник: Дир.бг