Петко Асенов, когото ромите у нас считат за техен „външен министър” падна на колене пред Асен Христов от Разлог, председател на Асоциация на ромските пастори в България. Повод за духовният му избилк бяха силните думи на Христов, които удариха право в сърцето като куршуми комисаря Петко Асенов от Национален център за развитие на ромите. 

„Христов учи хората как да не се страхуват! Учи, че обидата е камък за препъване и как да не се сърдим, а да се обичаме. Обидата е грях, тя е скрита гордост и злоба. Тя е болест, която разяжда. Учи как да се излекуваме от това духовно състояние., което ни ограбва радостта. Това е много важно! Искам да запомня всяка негова дума.“- каза Петко Асенов да има ново сърце. „Обидата… Тя може да бъде справедлива или несправедлива, но когато в сърцето ни живее обида, заедно с нея не може да има и любов, и смирение, и кротост, и мъдрост – нищо. Благословен е човекът, който разбира, че в него живее обидата. Че е обиден на ближните си, обиден на живота си, а има и такива безумни хора, които са обидени и на Бога. За такива Соломон казва: „Безумието на човека изкривява пътя му. А сърцето му негодува против Господа“ (Притчи 19:3). Той се обижда на Господ, че не му е дал нещо си. Не му е дал власт, богатство, не му е дал здраве, но точно в това е и скритата проява на гордостта. А Авакум казва такива думи: „Презорливия“, „горд, надменен“, обидчивия човек и който величае себе си, няма да успее“ (сравн. Авакум, 2:25). Погледнете само – „презорлив“ – т. е. горд, надменен, разбира се, това е нещо лошо; „който величае сам себе си“ – също лошо; „обидчивият“, т.е. този, който се обижда – няма благодат.“ Това обяви на последната си проповед Асен Христов, председател на Асоциация на ромските пастори в България. Сред публиката беше и председателят на ромите в България Петко Асенов, който поиска с цялото си сърце да стане съвършен и помоли пастор №1 да се помоли за него и да да го отърве от обидата и гордостта. „Искам само да обичам и да правя добро“- каза Петко Асенов и коленичи пред Бога за прошка и смирение. Пастор Христов породължи:
„И колко важно е да осъзнаеш и разбереш в духовния си живот, че това не се премахва, освен с покаяние, смирение и истинска не лицемерна прошка.
И благословен е този човек, който под духовен живот разбира не само великите си проповеди и църковни задължения, продължителните богослужения и голямата благодат като пее от писаните или от 4 част на Баненски, Разложки или…брат Мечо в последни вариации, Но преди всичко да има истинско смирение и истинска любов.

И когато се смиряваме и не се чувстваме обидени от никого, тогава в сърцето обитава любовта Му и Божията благодат изобилно ще почива върху нас. Толкова е просто – избавим ли се от гордостта, ще си отиде обидчивостта, а отиде ли си тя, ще дойде състраданието и любовта към ближния. А състраданието и любовта са верни признаци, че в душата на човека живее Божия Дух, живее Мирът Му и Неговата благодат.

Първият признак на гордостта – това е обидата. Когато човек се обижда – това говори за дълбоко скритата му гордост. Обидчивите хора са много горди и самолюбиви личности. И когато се уловим в мислите си, че сме се обидили, това вече свидетелства, че в нас живее гордостта, тази страшна, разрушителна зараза, страшна болест, която изяжда душата както ръждата – желязото. Причините са различни, но можем да ги търсим и далеч в детството през Юнг или Декарт и дори Фроид.

Господ да ни е на помощ да се избавим от гордостта и чувството на обида, да възлюбим ближния си, да се смирим и осъзнаем, и разберем, че не сме достойни за нищо, а ако Господ ни дава нещо, то това е само по милостта Му. И тогава винаги ще сме Му благодарни. Благодарни за здравето, за болестта, благодарни за скърбите и за радостите – за всичко да сме благодарни на Господа!

Изцелението не е молитвена „панецея“ а реална стъпка към освобождение от духовните кошмари!

„Прости!“ е да разбираш, че ти грешиш, а не другия. Дори и когато си прав за нещо, това е само по външен поглед. Ако бях съдия, щях да ти кажа – имаш право!
Но ти нямаш права, даже и да си прав! Защото не гледаш на нещата от духовната им страна.
Това, което ни се струва толкова просто, и за което приказваме толкова лесно, всъщност е най-големият подвиг за човека – да превъзмогне себе си.

И тук е големият проблем на Евангелизма и специално „Ромският Контекстуален Евангелизъм“ и „Моженето“ – днес Моженето е на мода, почти неграмотен – но има „благодат“ и може! Без елементарна култура и минимум ценз но „Може“.. всичко може и там е уловката че занижаваме летвите и Стандартите и ставаме специалисти по Можене и плещене!
Не изграждаме Култура не изграждаме Наследство, не създаваме Общество с морални и духовни норми, с ценностна система и библейски принципи.

Не всеки път в човешките очи е прав – ако и да му се привижда като такъв..проблема е като при далтонизма!
За да се излезе от там трябва само критика и то градивна и конструктивна критика!
Но за да направи това, и да се чувства уютно, той трябва като начало да победи страха от смъртта чрез едно Истинско и Смиряващо Покаяние. А това се постига, когато човек вкуси от безсмъртието, чрез Божията любов, която го прави свободен.
Тя ти дава чувството за победа над смъртта, и ти вече не се боиш от нищо, нито от клевети, ни от обиди, нито дори, че могат да те убият и днес да е последният ти ден.
И тогава преминаваш в един съвършен свят, без всякакво затруднение, именно защото имаш реалната свобода, която се ражда от правилния поглед върху нещата, от правилната връзка с Бога, и най-важното – от Божието присъствие и благословение!
И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни!!!

Ще кажеш – но нали се покаях! Да, покаял си се, но другият е понесъл раната.
Покаял си се и Бог е приел покаянието ти, но за да се изпълни това твое покаяние, за съжаление си длъжен да го заплатиш (моля се това да не се случва!).
Тези неща се връщат обратно, като Бумеранг, каквото посееш определено ще и да пожънеш!
Хубаво, изповядал си се, покаял си се, плакал си, но винаги остава едно „но“ – преди Дара на Олтаря!

Кой ще заплати за това, за тази рана?
Кой може да го замени?
Колко би струвало??
Или заради Благодатната Евангелска Вяра всичко ти е позволено??
Трябва да гледаме много сериозно на тези неща.

Никога не оскърбявайте ближния! Затова трябва винаги да имаме чувство на отговорност, да бъдем последователни в отношенията си към Бога, към Ближния и към себе си. това е посоката на истинския Еквилибриум на Вярата!“

Автор: Асен Христов, председател на Асоциация на ромските пастори в България