Бойчо Стамболийски

Общественикът от Самоков Бойчо Стамболийски изпрати до в. „Вяра” писмо, в което коментира актуални проблеми около гробищния парк и допълнителни такси, касаещи жителите на общината. Той е озаглавил коментара си „Длъжници до веки веков”. Ето какво пише в него:

„Така не е било нито в античността, нито в средновековна България, през турско, след Освобождението и при монархията, нито по време на социализма, но в неолиберална България, в неолиберален Самоков е.

         Дали  благодарение на усилията на анонимен (както в повечето случаи) “творчески колектив” в състава  на общинска администрация или в резултат на обменен “положителен” опит на сбирка на  сдружението на общините, но вече сме се сдобили с решение,  съгласно което  ние самоковците,  ако  искаме да се запази паметта за скъпите ни покойници,  след всяко десетилетие от датата на тяхната кончина ще трябва да пълним общинската хазна с определени такси. И това при положение, че прилежно сме заплатили вече за гробокопаческата и погребална услуга.

          Чува се, че неолиберали – предложители ни готвят някакъв нов и много строг (но и лобистки) закон за гробищните паркове  и сигурно ще ни проглушат ушите, че европейското ни членство го налага и че той ще ни обезпечи поредния нов аспект на хармонизираното ни европейско бъдеще. Естествено, нищо не се споменава за това, че с него лека-полека ще се вкара в ръцете на една прослойка от републиканския ни елит,  един бизнес с неконтролируема норма на печалба – нещо подобно на това което вече се случи чрез пооблечените уж в законов регламент измами  с тежък рефлекс върху гърба на обикновените граждани в областта на някои  винаги досега, по време на всички предишни обществени строеве,  задължително общински комунални услуги като събирането, извозването и депонирането на  битовите отпадъци,  и водоснабдителните и канализационни услуги.

           Определени лица от  местния управленски елит са доволни от себе си. Та нали се оказва, че те са едни гърди  пред лобистите в парламента. Авангардният самоковски опит ще  е от особена полза на тези силно заинтересовани депутати   при дебатите около прокарването на този сладък и доходен (не за гражданите) закон в Народното събрание.  А лобист такава услуга не забравя и все ще измисли някаква материална облага в отплата за това, че някой е ударил едно рамо.

           Нуждата от още един гробищен парк, особено в близост до кв. “Самоково”, отдавна е назряла.  Ако някои овластени хора се замисляха по този немаловажен за всички проблем,  можеха например да определят един подходящ терен  вдясно от шосето за  Говедарци  малко над бившия ЗРТ или да отвоюват известна площ от южната част от района на долното поделение. В крайна сметка Самоковска община навремето е предоставила терени своя собственост за изграждането и на двете казарми.

           Да се поддържа в кризисно състояние проблемът с недостига на места в наличните гробищни паркове за някого се оказва изгодно и удобен предтекст  да се обременят поданниците на общинското управление с вече прекалено изтъняли джобове с още такси, да бъдат принуждавани да търпят прищявки  и злоупотреби със служебно положение на хора от ресор тъжни ритуали.  Едва въведен новият ред с нарочната наредба,  в подкрепа на току-що казаното,  се разигра скандалът около семейният гроб на уважаваната самоковска учителка Кацарова, замесените служители в който вместо да бъдат освободени бяха покровителствани от най-високата позиция и естествено нищо не им се случи, а това означава, че са били насърчени и в бъдеще да се занимават със същото.

           Преди немного години, когато се обсъждаше новият общ устройствен план на Самоков,  архитектурно-благоустройствената и градоустройствена експертиза на общинска администрация,  наред със смайващото предложение да се покрие коритото на р. Искър между двата моста на улиците “Търговска” и “Македония” с панели и отгоре да се направят автогара и парк,  блесна с още една хрумка. Беше предвидила в рамките на този важен план да се изгради  още един гробищен парк. И то къде! Точно срещу портала на новото депо за битови отпадъци в Катранджия, вдясно от платното на пътя за Ихтиман, там долу в ниското, в мочурливия заблатен терен,  през който отгоре на всичко преминават и две рекички.  Колко талант,  колко елитен общински колективен разум  бе вложен в основата на  това конкретно предложение! Може би и нещо изключително иновативно да е било предвидено като замисъл за този терен като наколни или друг тип нетрадиционни гробни места – авангардни решения  с реален  шанс да бъдат възприети не само като  европейски, но и като световни добри практики в тази област. С присъщата си назадничавост ние пак не оценихме доброто, което в случая  щеше за пореден път да сполети  самоковското гражданство. За добро или за зло се обърнах тогава към компетентните държавни структури.  За щастие  в министерството се намериха разумни хора, който разпоредиха на общинските фактори да сложат някакъв ред в главиците си и да се откажат от предлаганите безумия.

          Не знам как точно е сработила автоматиката за гласуване при приемане на тази злополучна наредба, т.е. колко са гласовете “за”, “против”, “въздържам се”. Важното е, че тя е приета и влязла в сила и фактически прави съгражданите ми данъчно и таксово обвързани с  общината и приживе, и в отвъдното . Няколко неща не мога да проумея.

           Първо. Как    гласуващите “за” и предложителите, за да приспят  съвестите си са забравили нещо много важно, нещо свързано с елементарната човечност.  Това, че пред смъртта и след смъртта всички хора са равни.  От духа и буквата на тази наредба разбираме, че в нея нагло е заложена идеята и след смъртта хората да се делят на бедни и богати. Всеки самоковски  бужоа с прилични финансови възможности може да си позволи и да направи така, че след всяко десетилетие да е платена таксата за неговото гробно място и съответния паметен знак да се съхранява. Не така стоят нещата при обикновените хора, повечето от които приживе едва свързват двата края, а прогнозата за бъднините на техните наследници е същата или по-лоша. Въпреки и да са били добри, талантливи,  уважавани граждани на общината, допринесли с труда си и творчеството си доста повече за просперитета  й в сравнение с някой  техни съграждани със “заслуги и принос” с обратен знак,  при липсата на елементарни финансови възможности на наследници и по други причини, паметта им и паметните знаци напомнящи за тях след десетина  години е предвидено да изчезнат.  Как никой не се сети, че тази наредба предопределя по този позорен начин съдбата на гробовете и паметта на уважавани наши съграждани като например Иван Близнев, Христо Велчев,  както и на плеяда други граждани на общината, които са правили живота тук – съграждайки и творейки, давайки всичко от себе си , за да го има Самоков и то на колкото се може по-висока кота на картата на страната ни в икономическо, духовно и всяко друго отношение.

          Второ. Как никой не помисли, че така регламентираното с наредбата заличаване на паметници   може да има опасни последици във връзка със запазване на българския етнос, тук,  при нас. Някой май не забелязва в какво време и при какви реалности живеем.  Неведнъж нарочно са се премахвали надгробни паметници на българи, за да започне скоро след това да се пропагандира, че те са били или малцинство, или въобще не ги е имало на една или друга територия. Никак не е трудно при липса на материални знаци и доказателства да се заличава идентичност.

След някое и друго десетилетие извратеняци глобализатори и друга антибългарска измет, каквато и в наши дни не ни липсва,  може да започне да твърди странни неща.

          Аргументи на бащите на злополучната наредба от типа: ние се стремим да се набират повече средства за по-добра поддръжка и охрана на гробищните паркове и други подобни  уж в интерес на живите и мъртвите им ползватели, са общо взето рафинирана  демагогия. Гражданите,  особено понастоящем,  внасят в местната хазна достатъчно средства под формата на местни данъци и такси, от които могат и следва да се заделят достатъчно пари за поддръжка на тези обекти и като  разходи  не трябва да се представят пропагандно като някакво специално благодеяние, а като такива чисто в реда на нещата,  идентични на средствата за миене на улиците например.

          Интересна ми е и позицията на самоковското духовенство във връзка с регламентираната с тази наредба политика на общинското ръководство във връзка опазване на паметта и паметните знаци на починалите наши съграждани”, пише в писмото, подписано от Бойчо Стамболийски