Животът е нещо отвъд думите. Животът е много по-жесток, по-прозаичен, реалността е различна, но много пъти в него има по-голяма сладост, защото в твоята връзка с реалните хора  се играе голямата игра, там полагаш изпити, там виждаш трудността на твоя характер, но и красотата, когато постигаш успех в човешките отношения. Христос не  говорил само думи, а общувал с хора, със Своите ученици, които всеки ден били с Него и Го виждали да яде, да ходи, да спи, да говори, да се гневи в Храма, да върши чудеса, да проповядва, да възкресява, както и Той преживял много неща с учениците Си- видял ги в целия спектър на  живота:  в техните страсти и грешки, но  в техните добри моменти,  в техните смирени, но и егоистични моменти, защото това е човекът: смесица между величие и безсилие.

Не е хубаво човек да ти даде решението, което търсиш, а трябва сам да  поемеш отговорността за твоя живот и   решението да бъде твое и  да му се зарадваш, в съработничество с Бога, с Неговата помощ  и с тази  на хората, които ще ти кажат своето мнение. Ще изслушаш техните мнения, но това, което ще направиш, накрая  няма да ти го каже някой друг, няма аз да ти кажа каква професия ще избереш, но примерно ще се помоля.  Животът има тази красота, тази свобода, където сам можеш да избереш с твоята молитва и чист ум това, което искаш. Да поемеш твоята отговорност, да стъпваш върху собствените си нозе, както и понякога да    ги прегъваш и докосваш  с тях пода, там, където си, вкъщи, да отправяш твоята молитва и да молиш за просветление от Бога. Нещата са  прости. Изворът на тези много дарове, благодеяния и просветление съществува, това е Бог. Просто ще чакаш и ще молиш Бог да те просветли, да очисти твоя ум, да го пречисти, да го успокои, да го събори и съгради отново, да събори това, което не е построено добре  и  да го съгради отначало, по нов начин, и да го обнови. Умът е зрителният орган на душата- когато той работи добре, цялата душа се движи правилно, когато окото на тялото вижда добре, тогава и нозете вървят нормално, окото вижда, тялото следва. Когато обаче окото се помрачи и замъгли, тогава и тялото не може да се настрои както трябва. Така става и с нашата душа, тя има един инструмент, с който разбира света и това е умът. Умът е сила на душата, но когато се раждаме, други хора ни отглеждат и ни казват разни неща, където от многото повторения накрая  започваме да  ги вярваме, усвояваме и  затвърждаваме. Някои от тях са истинни, но  други са грешка и лъжа, те са лъжеусещания, погрешни разбирания и убеждения, които са намерили място в нашия ум и сме повярвали в тях. Така ние сме повярвали  много неща, повярвали сме, че е трудно да успеем, няма да успея, много хора го казват и го вярват: няма да успея, не мога, мисля, че ще се проваля! Струва ми се, че постоянно съм в опасност! И виждаш, че това, което вярват, не е реалността на живота,  а начин, по който те гледат на нея; техния ум ги кара винаги да гледат на нещата песимистично. Защо? Защото  така са се научили, така са свикнали и това, с  което свикваш, трудно го променяш, трудно го оставяш, защото така си се научил. Когато ви е трудно научете се утихвате и да казвате: ще успея, Бог си знае работата, нещата ще вървят добре! Защо да не вървят добре?!