Кажете си: Не ме интересува дали имам основание да вярвам, аз ще се надявам, ако направя грешка- няма да е края на света, ако пропусна – Бог ще ме намери!

 

По човешки няма никаква причина да се надяваме! Всичко , което погледнем казва: просто няма начин. Но Библията казва: дори не е нужно да имате причина за надежда, защото нашата причина не е основана на разум. Тя е основана върху Бог на надеждата. ‘Аврам без да има никаква причина за надежда продължи да се надява, продължи да вярва, за да стане отец на много народи, според казаното: ‘Толкова ще бъде твоето потомство.’ – а нямаше деца. Той не отслабна във ВЯРА, когато взе впредвит пълната неспособност на собственото си тяло, беше на 100 години, въпреки обещанието на Бог, нямаше деца. Жена му също, бяха възрастни и нищо не функционираше както трябва. И Бог му каза: ‘излез от тази шатра- дупка и повярвай във всичко, което ти казвам. Ако се взиране в обстоятелствата, вие сте в беда. Ако гледате собствените си слабости, вие сте в беда. Пристъпвайте…и си кажете: не ме интересува дали имам основание да вярвам,, аз ще се надявам, ще бъда абсурдна с вярата си…е, ами ако направя грешка- няма да е края на света, ако пропусна Бог- Той ще те намери! Вярвам в него и обещанията му! ‘Не живейте в шатрата на душата, ума, волята и емоциите си, там не е Бог.’ Не живейте с ‘Аз искам, мисля, чувствам, ооо, Как се ЧУВСТВАМ“ А Той иска да кажем: ‘Да бъде волята ти!’

Важно е да казваме какво казва Той!