Може би си казва: “ Искам да имам признание, аз съм нужен тук. Аз тук мога да проявявам моята мъжка сила, моята мъжка подкрепа. Усещам, че тази жена се нуждае от моята защита, от моята подкрепа, от моята помощ. А аз се нуждая от нейната любов, нейната преданост, от нейната моногамност.“  Ако жената започне да го разбира и да се отказва от този лозунг „Аз съм сама“ и започне да прави неща, които иска, които са важни за нея, тя дава на мъжа енергия. Какво е важно за мъжа- да има щастлива жена. Но, ако жената прави всичко, тя е мега изморена. Тогава жената става кисела и започва да мрънка, което внушава: „О, аз не съм се справил добре като мъж.“ Мъжете безумно се страхуват от женската критика и недоволство. И искат да избягат от нас с 200 км.ч. Мъжете не понасят нещастни жени, имат алергия към тях. И обратно, ако жената е щастлива и започне със „Скъпи, ако знаеш днес колко интересни неща съм правила, благодаря ти за тази възможност, да правя това. Ти си моя бог. “ – и сте предана, и отдадена, всичко си идва на правилното място. Но в нас винаги има един критицизъм, много по-лесно е да обвиниш партньора си, да кажеш „ти не правиш това, ти не правиш онова“. Добре е да седнеш и да се запиташ честно, с какво аз провокирам този партньор да бъде такъв? Какво аз не правя като хората, къде аз греша? Дори може да попиташ своя партньор „къде аз бъркам, помогни ми, подскажи ми“. Това е позиция на зрял и мъдър човек. Просто кажете „Аз виждам мъж в теб, защото си силен, умен и прекрасен.“