С ритуал по полагане на цветя благоевградската общественост почете 76 години от гибелта на поета Никола Вапцаров. Пред барелефа на Вапцаров, разположен на фасадата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, почит отдадоха заместник-кметът Христина Шопова, представители на политически партии и културни институции, граждани. По време на церемонията заместник-кметът призова за минута мълчание в памет на Николай Кимчев – актьора, който се превърна в емблема за ДТ „Никола Вапцаров“.
Поетът на морето и машините, както е известен Никола Вапцаров, е роден под най-високия връх на Пирин в гр. Банско през 1909 г. Увлечението му по литературата се превръща в желание самият той да твори и в ученическия вестник “Борба” излиза първото му напечатано стихотворение “Към светли идеали“. Никола Вапцаров учи в Морското машинно училище във Варна (1926 –1932), по-късно кръстено на негово име. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците, а след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 година. През 1939 г. Вапцаров подготвя единствената си стихосбирка “Моторни песни”. В нея са побрани едни от най-значимите произведения в българската литература. Арестуван е през март 1942 г., а на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян. Вапцаров получава и световно признание – наградата на Световния съвет на мира, поднесена през 1952 г.
из “Вяра”
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по-мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
