Често се казва, че „правенето на любов“ е просто евфемизъм за „секс“. Разбира се, термините в много случаи са взаимозаменяеми. За съжаление общата употреба (или злоупотреба) прикрива важното разграничение между двете. И наистина – много хора, които правят добър секс, го бъркат с правене на любов. „Сексът облекчава напрежението“, казва Уди Алън, „любовта го причинява“. Разбира се, правенето на любов задължително включва секс. Но да правиш секс, дори и страхотен секс, не означава, че правиш любов. Тогава любов ли правим, или просто секс? Получаваме ли това, което наистина искаме? И ако не, как може да го получим? На първия от тези три въпроса може да бъде отговорено само ако човек знае разликата между правенето на секс и правенето на любов. Но това, от своя страна, изисква да се определят значенията на всяка една от двете дейности. Според философа Алън Голдман сексуалното желание е желанието за контакт с тялото на друго лице и за удоволствието, което контактът създава. Сексуалната активност е дейност, която има възможността да го изпълни. Според Голдман няма съществена цел за секс, освен изпълнението на нашето желание за контакт с тялото на друго лице. Mоже да приемем твърдението на Голдман за сексуалната дейност като работеща дефиниция за развиване и противопоставяне на идеята за любов. Доколкото сексът е желание за физически контакт с чуждо тяло, това е механична дейност. Докосването, галенето, целуването, хапането и, разбира се, самият акт на сношение като изпълнение на желанието за физически контакт, в този смисъл са сексуални действия. Тук ключовата дума е „механичен„, защото тези дейности са по същество начини за механично стимулиране. Сексът е прост физически акт, толкова прост, че дори и животните го правят, но правенето на любов е сложен израз на чувствата. Това е желание да предадете любовта, която имате към другия човек, и то невербално. За да обясним по-добре разликата, може да ги разделим по два признака:

  • Сексът има височина
  • Любовта притежава дълбочина

Височината на секса обикновено се фокусира върху стимулирането и реакцията на нервната система. Този тип секс се изразява само с физически опит и се измерва с интензивността и количеството на стимулацията. Дълбочината на правенето на любов насърчава и двамата партньори да използват умовете, телата и душите си, за да достигнат до сърцата. При любовта позволяваме на интуицията да ръководи движенията, които стават по-креативни, без да се притесняваме какво следва и как се представяме по време на акта. При правенето на любов мислим повече за човека отсреща и неговото удоволствие. Няма нищо лошо нито в правенето на секс, нито в правенето на любов – просто зависи какво търсим и искаме като сексуално преживяване. Ивелина Тодорова, lifestyle.bg