Това е целта – не думи, а излъчване. Христос три години говорил и Неговите думи докосват душите на хората. Ние говорим хиляди думи на децата и от едното влиза, а от другото излиза. Защо? Защото думите ни не излизат от душата ни. Не излизат от нашия живот, а от Трябва! Трябва да го кажа! Трябва да поправя детето ми! В стрес бащата тръгва да предаде на сина си уроци по спокойствие, майката паникьосана, подлудена от тревога, дори тя самата не вярва в Бога. Защото ако вярваше, нощем щеше да спи, а не да търчи да следи сина си къде е и какво прави. Това какво е? Неверие. Довери живота си на Бога, помоли се, поговори Му и след това се остави на Бога, отмори и кажи: Бога, в Който вярвам, ще помогне на детето ми. Тази молитва знаете ли как ще отиде в детето? – ще отиде като милувка и ще му каже: не върви там, не прави това, някой се моли за теб, някой те обича. Докато ние какво предаваме на детето? Смут. Смутни мисли, паникьосани помисли, болен климат у дома, врява и напрежение, викове, ругатни, неразбирателство, съпрузи, които не могат да комуникират, но детето чувства това, душата му не намира мир и се противи. Това е целта – как ще победим злото в света само с добро. Само чрез любовта ще промениш твоя човек, който се противи. Само с любов. С нерви ще се наложиш само за един ден, но в дългосрочна перспектива? – нищо. След пет дена – отново си загубила всичко. Св. ап. Павел се противял, не искал да чуе за Църква, Христос, Бог, но Бог спечелил този противящ се човек чрез атаката на Неговата светлина и любов. Там, където отивал да гони християните, внезапно Бог му открил светлина и любов в сърцето и той се стопил. Христос му казал: защо Ме гониш? Защо воюваш с мен? Аз те обичам. Любовта на Христос смекчила душата на апостола. Христос не отишъл с власт, с наказание, с отмъщение, а с любов.

Архим. Андрей Конанос