Имен ден празнуват Калина, Калин и Горан

На 29 юли православната църква почита свети мъченик Калиник. Според поверието той се е родил в Киликия, Мала Азия, и бил възпитан в християнския закон. Свети Калиник посветил живота си на проповядването на Божията вяра, като обиколил много села и градове. Той успял да обърне много езичници към Христовата вяра. Но при пристигането му в Анкара той бил заловен от езичници, които го завели при градския началник с обвинение във вероотстъпничество. Но свети Калиник отговорил на тези обвинения с открита проповед за истинския Бог. Но думите му притеснили началника и той поискал Калиник да се поклони на елинските богове. Той отказал и бил подложен на жестоки изпитания, но той не се преклонил. След това той бил изпратен в град Гангра, където да бъде съден. Пътят бил много дълъг, а страданията на Калиник – огромни. Дори войниците, които го водели, били измъчвани от пек и жажда. Тогава Калиник се помолил на Господ и той утолил жаждата на палачите му. Но това милосърдие не трогнало палачите му. При пристигането им в град Гангра на площада бил запален голям огън. Без да се колебае, светецът влязъл сам в огъня, намирайки мъченическата си смърт, а нетленното му тяло било погребано от християни с почит. Освен това 29 юли се смята за един от най-горещите дни в годината – горещниците. Те са на 28, 29 и 30 юли. Те се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони. В Северна България дните са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя. През горещниците човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб – за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището. На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън. През трите поредни дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март следващата година. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма. В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. На 28, 29 и 30 юли се отбелязват астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли), идва заради преминаването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него.