Не казвай защо на Бога, а по-скоро превърни твоето защо в молитва. И кажи: Господи, не мога да разбера защо, но знам, че ме обичаш, знам, че имаш свят план, знам, че Твоят ум, любов, сърце е много по-широко от моето и моят ум не може да Те разбере. И се подчинявам, подчинявам се, но не робски, понеже нямам какво друго да правя и мога да започна да споря с Теб, да крещя, да хуля, да се ядосвам и гневя. Не, подчинявам се с доверие и казвам: Боже мой, не ме ли обичаш? И Христос ти казва: няма да ти го кажа отново с думи, а ще ти го покажа, виж Моите ръце, които са пробити, да разбереш дали те обичам. Виж Моето ребро, което е пробито от копие, да разбереш дали те обичам. Ела на Голгота и се качи да видиш мястото, където бе забит честният Кръст, отворът още стои там – върви в Йерусалим, виж отвора в земята на Голгота, където забили честния Кръст, и падни там да видиш – ще видиш любов и Христос ще ти каже: Аз ли не те обичам? Не обичам теб, за който мисля ден и нощ? Където за теб правя всичко ден и нощ? И когато спиш, мисля за теб и ти помагам? Добре казваш всичко това, Христе мой, но къде е това на дело? Как ми помагаш? След като още съм болен, на легло, измъчен, страдащ, след като умря детето ми, как ме обичаш? И Христос казва: не можеш да го разбереш сега, оправдавам те, човек си, така мислиш, не Ме разбираш, не можеш да разбереш, че ти подготвям и нещо друго, че имам нещо предвид за теб, че след този живот има и въздаяние, не вярваш ли? Не вярваш ли? Това е твоят проблем, че не вярваш в отплата на Бога. Защото, ако имахме жива вярва в Христос, щяхме да казваме – изключено е Господ да ме онеправдае. Следователно в този живот Господ може да не ме оправдава така, както аз си представям оправданието, но съществува продължението на моя живот, в което със сигурност Господ ще ми въздаде. Ето Лазар. В този живот не взел каквото би очаквал да вземе – утвърждаване, оправдаване. Нищо. Беден се родил, беден живял и беден умрял. Но във вечния живот всичко се променило. И Христос казва: виждаш ли? Има и продължение. Имам и други неща, които ще ти дам, не са само тези, които сега вземаш, може в този живот да не бъдеш удовлетворен така, както ти искаш, но имай доверие в Мен и най-вече повярвай, научи се да вярваш, че съществува и друг свят, много по-превъзходен, удивителен, неповторим, в който не можеш да си представиш какво те очаква. Ако си го представяхме и го живеехме предварително, щяхме да казваме това, което казва св. ап. Павел – Вземи ме, Господи, вземи ме, защото е толкова хубаво, когато вярвам в Теб, че искам да Те видя на живо, да видя вечния живот, да му се насладя, не мога да се задържа в този живот. Желая да се махна от този живот, защото обичам даровете, които ми приготвяш във вечния живот, защото обичам вечния живот, защото вярвам в Христос. Ние, останалите, не вярваме много в Христос. И затова мислим, че всичко е само в този живот,  затова мислим, че всичко се заплаща тук, тук се урежда, и ако не бъдем оправдани тук, ще умрем унили, пълни с горчивина и празнота. Но не е така. Лазар се измъчил, но след това се наслаждавал. Сега постоянно се наслаждава. А богатият имал всичко и загубил всичко.

Архим. Андреас Конанос