Василка Пиралкова

73-годишната вдовица живее сам-самичка, недобросъвестни хора й взимат пенсията от 250 лв., уж се грижат за нея, социалните да й помогнат, ожалиха се нейни съседи

 

80-годишната пенсионерка с 2 инсулта Василка Пиралкова е оставена на произвола на съдбата в самоковското село Ярлово. Пие хапчета безразборно, храната й е потънала в мухъл, а къщата – зарита в боклуци. За тежкото състояние на жената алармираха загрижени жители на селото. Според тях тя е жива още по чудо. Живее сама, болно и в тотална мизерия. Жената е трудноподвижна, едва излизала от дома си, за да проси храна  или да си налее вода. Баба Василка е прекарала два инсулта, а до главата й на масата има развалена храна, мухлясал хляб, счупени буркани и лекарства, от които пие безразборно.

Доскоро е разчитала на помощта на съседи и добри хора от селото, които на доброволни начала й носели храна. Преди дни нейна съседка, загрижена за баба Василка, отива да я види и е останала ужасена от гледката. „Жената едва говори, трудно ходи, занася се, в безпомощно състояние е, а стаята й е пълна с боклуци. Срещне ли човек по улицата, Василка моли за помощ и казва: “Гладна съм, нямам пари…” Моля ви, помогнете й. Василка живее без ток и вода, но с бълхи и рови в контейнерите като клошарка, за да се препитава“, разказа пред екип на „Вяра“ жителка на Ярлово.

Мъжът й починал преди време, деца нямала. Единствено имала  сестра, която живее в Железница, но от дълги години нямала връзка с нея. Тя има свое жилище, но е в пълна невъзможност да се обслужва, да се грижи сама за себе си. Едва оцеляла през зимния сезон, разказват потресени жители на селото. Местните разказват, че даже имало хора от селото, които идвали уж да помогнат, а същевременно злоупотребявали, като й взимали пенсията. Други пък я обличали с дрехи от мъртъвци.

„В Самоков има специализирани центрове, в който могат да бъдат настанявани точно такива хора, но за съжаление досега на жената никой не й обръща внимание, примирила се е с шамара на съдбата”, споделят местните.

„Преди две години неин племенник се грижеше за нея. Тя му отглеждаше козички, кокошки, снабдяваше я с храна и се грижеше за нея. Сега вече като изпадна, той въобще не се интересува от нея. Ние, жители от селото, предложихме да отиде в старчески дом, мъчно ни е, като гледаме тъжната действителност. Защо не се обръща внимание на такива хора, а това всичко зависи и от кмета на селото. Селото е малко, той  много добре вижда как живее Василка. Срамота е. Василка  трябва да се лекува, така не става. В младите години си беше нормална жена, много добра, трудолюбива. Сега едвам оцелява. Цял живот е работила по нивите, занимаваше се със земеделие. Пенсията й е 250 лв., но тя не разполага с нея, а доколкото чувам, други хора от селото й я взимат. Зимата едва оцеля, без ток  и вода, няма дърва за огрев. Ако влезете в къщата й, е много страшно. Ходи изключително мръсна. Има една жена от селото, дето от време на време я облича с дрехи, но предполагам, че ги събира от мъртъвци. Не се е къпала от години. Помощи не е получавала никога. Не е справедливо това. Има жени от селото, които получават големи пенсии, а получават същевременно и помощи и синовете им печелят в чужбина. А такива хора като Василка не получават нищо. Кой изготвя списъците за помощите? Отговарят ли на изискванията тези хора? От отдел „Социално подпомагане” е редно да отпуснат на Василка помощи или асистент, който да я обслужва, но по-добре е да бъде настанена в дом. След като се даде публичност чрез медиите, дано да се намерят добри хора, които да й помогнат, защото тя в момента се нуждае и от лечение”, допълва съседка на баба Василка.