Сашка Васева: Хора без душа ме нараняват и ругаят, защото съм сляпа!

Дори да ни се случват лоши неща, важно е да имаме любов, заяви певицата

 

Сашка Васева разплака всички с изповедта си за смъртта, белязала семейството й. Певицата сподели, че се чувства тъжна, а повод за това са големите семейни драми, белязали живота й. Дупнишката Мадона говори за трагичната смърт на брат й, майка й, както и големите неволи, сполетели я през последните години. Ето какво написа Васева: „Навършват се 12 години от смъртта на моя брат, който почина едва на 36 години, качвайки се в едно такси от Дупница до Ресилово. След случая моята майка се разболя много тежко и 10 години не излезе от дома си. Отиде си от този свят с болката по непрежалимото й дете. От 2013 година започна да се случва с мен нещо, което ме вадеше от равновесие. Загубих вследствие на атрофия на зрителния нерв първо едното си око, а от 1 година не виждам и с другото око. Виждането ми не е свързано с това да сложа очила и да се реши проблемът, а очите ми се замъгляват вследствие на запушени кръвоносни съдове към очите ми. И тогава ми се наложи да се изправя пред съдбата на незрящите хора. Имам упорит характер и не се отказвам да вървя по улиците, макар и да се спъвам и веднъж се блъснах в една забързана девойка, която в бързането си не ме погледна, дори и ме наруга. Тогава аз й отговорих: “Извинявам се, но не виждам с очите си”, а тя отвърна: “Сложи си очила ма”… Отминах тъжно и си казах на себе си: “Как да сложа очила на слепите си очи?” В друг един случай, в една мастита фирма ми казаха, че съм се разминала в точните показания за това откъде е минал един автомобил, а аз им обясних, че съм сляпа и се возя в джипа като куфар. Служителят беше толкова груб и арогантен, че ме е срам, че съм дългогодишен клиент на тази компания. Оплаках се на отдела им „Човешки ресурси”, но така и не бе санкциониран. Питате ме дали пея, като сега не виждам? Да, пея, разбира се! Гласът не ми е атрофирал, нито визията… и понеже стана много тъжно, ще ви разкажа една смешка: Обичам да ходя в една бирария на 5-те кьошета в София, където е средище на художници… и там един много известен художник пожела да се запознае с мен и ми каза: “Приятно ми е, аз съм еди-кой си…!” Аз му отвърнах: “Съжалявам, но не мога да Ви позная, защото не виждам с очите…”, а той се пошегува и ми отвърна: “Е, кво ти пука, нямаш очи, но имаш хубави цици…” (беше подпийнал) Да, шегата му беше дебелашка, ще кажете, но точно такава трябва да ни бъде нагласата към нашите неволи и нещастия. Може нещо да ни се е случило лошо, но щом имаме любов, може би имаме всичко… Може би не съм в неравностойно положение, защото мога да прегръщам, да правя любов и да обичам! Завършвам така, за да спра сълзата с целувка към всички онези слепи хора, които са били наранявани като мен от хората без душа, а те са истинските незрящи!“.