За своята известна скулптура на Давид творецът Микеланджело казва: „Видях ангела в мрамора и дълбах, докато не го освободя.” По същия начин всеки от нас е парчето мрамор, в което партньорът вижда ангела. И ако е правилният, ще даде всичко от себе си, за да го освободи. Феноменът е реален и е подкрепен от куп проучвания. Според екипа на тексаския университет Саутърн Методист, когато вижданията и стремежите ни за нас съвпадат с тези на романтичния ни партньор, той се явява ангелчето на рамото ни. Ето защо той ни помага да вървим към себеусъвършенстването, което е от полза и за двамата във връзката. Феноменът Микеланджело изумява и с още нещо. При него партньорът ни помага да постигнем идеалното си Аз, а не идеалното Аз, което той иска да бъдем. Никой не може да бъде променен в насока, която не съвпада с вижданията му. Малко са хората, които са достатъчно силни, за да се справят сами. Да вървиш само към своя идеал и да постигаш висоти без чужда помощ – това е почти невъзможно. Като социално същество човек се нуждае от подкрепа и когато я получи от най-близкия си човек, то няма как да е по-щастлив.

Феноменът „Микеланджело“ се появява като термин още през 1999 г. Идеята на този феномен е, че всяка личност е сформирана отчасти от възприятията и поведението на най-близкия си партньор. Името на феномена произлиза от това, че партньорът ни се явява скулптор, който ни помага да се превърнем в личността, която и двамата виждаме като наше идеално „аз“. Приемете, че вие сте кубчето мрамор, а вашият партньор е артистът, който вижда ангела в него и се опитва да го освободи. Какво по-хубаво от това да откриеш романтичен партньор, който ти помага да вървиш към идеалното си аз и на когото ти можеш да помагаш да постигне своя идеал?!