Все още ли се навъртате около дяволския свинарник като блудния син? Просто приемете поканата на Отец да дойдем и да се наслаждаваме на пиршество на Неговото снабдяване!

 

Позволете ми да споделя с вас няколко неща, на които Светият Дух ме научи за Божията любов към нас. Божията любов настоява ние да стигнем до края на всичките си човешки ресурси и да изискаме и вземем Неговите изобилни съкровища. За това говори притчата за блудния син – историята на двама сина – единият, който стига до края на собствените си ресурси, и другият, който не изиска ресурсите на баща си. По-малкият син отива при баща си и казва: „Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота” (Лука 15:12). Това, което той получи и след това пропиля, представляваше собствените му интереси: талантите, способностите, всички неща, които той използва, за да се справя с живота и всичките му проблеми. Той каза: „Аз съм интелигентен, умен и имам добър житейски опит. Мога да отида и да се справя сам!” Това отношение описва много християни днес. Колко скоро обаче, когато стане трудно, стигаме до края на собствените си ресурси! Колко бързо похарчваме всичко, което имаме вътре в себе си! Може да намерим начин да се справим с някои проблеми и вътрешна сила за някои изпитания, но идва време, когато настъпва глад в душата ни!

 

Вие стигате до края на силите си и не знаете кой път да поемете.

 

 

Приятелите ви не могат да ви помогнат. Оставени сте празни, наранени, във вас не е останало нищо, от което да почерпите сила. Вие се изтощени, борбата изцяло е приключила! Останали са само страх, депресия, празнота, безнадеждност. Все още ли се навъртате около дяволския свинарник, въргалящи се в празнота и гладни до смърт? Ето това се случи с блудния син. В него не остана нищо, от което да почерпи сили! Той беше изчерпал всичките си ресурси и осъзна докъде го доведе самоувереността му. Но какво го накара да се събуди? Кога дойде на себе си? Когато си спомни цялото изобилно снабдяване в къщата на баща си! Той каза: „Умирам от глад тук. Но в дома на баща ми има достатъчно хляб и дори в излишък!” (Вж. Лука 15:17). Той реши да се върне и да се възползва от щедрите провизии на баща си! Същността на Божията любов се намира в поканата на Отец да дойдем и да се наслаждаваме на пиршество на Неговото снабдяване! Няма и една дума в тази притча, която да посочва, че блудният син се завърна заради любовта към баща си. Вярно, той се покая, падна на колене, плака: „Татко, съжалявам! Съгреших против тебе и против Бога, не съм достоен дори да вляза в дома ти!” Но той никога не каза: „Татко, върнах се, защото те обичам!” Напротив – това, което е показано тук, е, че

 

 

Божията любов към нас е необвързваща

 

 

– тя не зависи от нашата любов към Него. Истината е, че Той ни възлюби, докато все още бяхме грешници, дори когато в сърцата си бяхме далеч от Него. Това е безусловна любов! Когато блудният син се завърна, бащата не изброи греховете му. Той не каза: „Къде беше? С колко блудници спа? Колко пари има в чантата ти? Искам отчет!” Не! Вместо това се хвърли на врата на сина си, целуна го и каза на слугите си: „Заколете угоеното теле! Облечете сина ми в нова дреха, дайте му пръстен и нови обувки. Нека да празнуваме – нека се радваме и веселим!” Къде е откровението за любовта на бащата в тази картина? Не е ли в готовността му да прощава? В бащинската му целувка? В угоеното теле? В дрехата, пръстена и новите обувки? Всъщност всичко това са прояви на Неговата любов, но нито една от тях не е същината й! „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни” (1 Йоан 4:10). „Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас” (стих 19). Пълното откровение за любовта дойде с това, че бащата не можеше да се зарадва истински, докато не разбра, че синът му е с него в банкетната зала! „Доведе ме в дома на пированието, и знамето му над мене бе любов” (Песен на Соломон 2:4). Радостта на бащата не можеше да бъде пълна, докато не седна в банкетната зала заедно със сина си и докато не беше сигурен, че момчето знае, че му е простено и грехът му е изчистен. Те най-вероятно седяха заедно на масата и пируваха с Агнето! Ако трябваше да погледнете през прозореца в този момент, щяхте да видите младеж, който току-що е стигнал до истинско откровение за Божията любов – той танцуваше, имаше музика, смееше се и беше щастлив. Баща му се радваше за него и му се усмихваше!

 

Той не беше под сянката на страха.

 

Не слушаше старите лъжи: „Ти ще се върнеш в оня свинарник! Ти си недостоен за тази любов…” Не, той прие неговата прошка и се покори на словото на баща си да влезе и вземе за себе си всичко, от което се нуждае. Той чу баща си да му шепне: „Всичко, което имам, е твое. Повече няма да бъдеш гладен. Няма да бъдеш самотен, беден, без достъп до Моя склад.” Възлюбени, тук е пълнотата на Божията любов, самото Негово сърце! Тя е дори и в най-тъмните ни моменти, Бог не само ни прегръща и връща при Себе Си, но Той също и казва: „Донесете угоеното теле и нека ядем и се веселим! В банкетната Ми къща има пиршество на изобилието за Моя възлюбен!” Но днес ние имаме дори още по-добро обещание: „И да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим” (Ефесяни 3:19-20). Това е Божията любов към нас: „Аз ви предлагам преливаща, изобилна пълнота – снабдяване за всяка криза, радост за целия живот. Можете да отидете до склада и да я изискате цялата!” Ето, по-големият син беше на полето и работеше здраво за бизнеса на баща си, когато изведнъж чу музика, смях, танци. Приближавайки се до къщата, откри, че всичко това е празник за непокорния му брат – този, който пропиля имуществото на баща си по блудници и разпуснат живот! Когато по-големият син погледна през прозореца, той видя как баща му с пълна наслада се радва за по-малкия му брат. Той не можеше да разбере как лошият му брат за толкова кратко време можа да стане така освободен, щастлив и благословен! Писанието казва за него: „И той се разсърди и не искаше да влезе” (Лука 15:28). Накрая бащата излезе и го убеди да влезе, но той каза: „Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си” (стих 29). Той казваше: „Това не е правилно!

 

Всички тези години съм ти служил добре.

 

 

Никога не съм се бунтувал.” О, колко от нас могат да разпознаят себе си в по-големия брат! Ние прекарваме години в усърдни опити да угодим на нашия Господ, живеейки твърдо решени винаги да постъпваме правилно. Това със сигурност се отнася за мен, защото често се улавям, че съм отвън, стремейки се да вляза! Вижте, аз познавам Господа целия си живот. Никога не съм бил в света. Никога не съм изпушил и една цигара, никога не съм докосвал наркотици, никога не съм живял в прелюбодейство. Стараех се усърдно да живея за Господа. От време на време виждах как някой вярващ – човек, който е живял в грях, се прибира у дома при Исус. И когато се връщаше, той танцуваше, радваше се, беше щастлив и безгрижен! Той беше дошъл при Христос с проста вяра и нямаше повече каквато и да е вина, осъждение или спомен от миналото. Всичко беше ново за него! Бог му се усмихваше. Но аз се облягах назад и си мислех: „Разбира се, той пее и хвали Бога сега, но наистина ли е свят? Аз платих цената за своето място в Бог – служил съм му през годините. И въпреки това имам товари, грижи. На моменти чувствам вина, объркване. А ето го – той танцува! Влиза и ме подминава с проста вяра в Божието Слово. Господи, това не е правилно!

 

 

Той е толкова свободен, а моят живот е толкова сложен!

 

 

През годините на своето служение по-големият син никога не е познавал истинската радост, защото никога не се е възползвал от поканата на своя баща да изиска всичко, което му е било необходимо! Вярвам, че по-голямото момче се върна към скромната си овчарска колиба, мислейки за деня, в който ще получи наследството си: „Просто ще изчакам. Един ден, след като смъртта свърши своята работа, ще получа големи благословения. Ще имам огромен склад!” Това е този, който чака да стигне небето, преди да се възползва от всички добри неща на Бог. Баща му трябва да е сърцесъкрушен. Вярвам, че той многократно беше казвал на своя син: „Синко, ти си винаги с мене, и всичко мое твое е” (стих 31). С други думи: „Ти си с мен през всичките тези години и всичко, което притежавам, е твое, стига да поискаш. Знаеш, че бих ти дал всичко, но ти не дойде, за да го вземеш!”. Дейвид Уилкерсън