Архим. Андреас Конанос: Дори никой да не ти обърне внимание днес, знай, че Бог те обича, грижи се за тебе и те прави значим

 

Моля се да си добре. Моля се да имаш мир и утеха. Моля се да бъдеш личност, която постоянно се развива, да бъдеш старателен, тоест да се грижиш за душата си, и да молиш Бог да ти даде този дар. Веднъж един човек ми каза, че така се моли за собствената си душа: „Да напредна”. „Това моля Бога – сподели той, – да напредна. Да минават дните и да правя крачки напред.” Както се казва в една молитва, Бог да ни дари преуспяване в живота, във вярата и в духовното благоразумие. Да напреднем, да станем зрели, да обработим душата си. Да бъдем спокойни и доволни, съвършени, завършени личности. Да стигнем до това, което се казва в Свещеното писание, „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство”[Еф. 4:13.].

Това е трудно. Нека ви кажа с един отрицателен пример какво означава да не бъдеш такъв човек, такава развита и уравновесена личност. Колко пъти се радваме, когато някой ни каже добра дума, колко пъти искаме да чуем някоя хубава дума от друг човек! Колко пъти не ни удовлетворява компанията на другите, защото не понасяме своята собствена компания, тоест компанията на собственото си аз! Не можем да седим сами, не можем да намерим покой в себе си и постоянно търсим утвърждаване чрез другите. Обхваща ни тази трайна несигурност, това желание другите да ни придават ценност: аз съм ценен, ако ми се усмихнеш, ценен съм, ако ме заговориш, ценен съм, ако ме вземеш в своята компания, но ако не го направиш, не съм ценен. Христос иска да преодолеем това и да стигнем дотам да живеем пълнотата на завършената личност. Не знам дали сред многото неща, за които мислиш, си мислил за това като цел на живота. С други думи, в даден момент да чувстваш такъв покой в себе си, че да бъдеш сам вкъщи, да се разхождаш по улиците на града си, да гледаш, да речем, витрините, да разглеждаш магазините, да влезеш в някоя библиотека, да отидеш някъде сам и да не чувстваш самота. Да отидеш някъде, където няма хора, и да бъдеш щастлив, да чувстваш, че имаш компания, компанията на своето аз. Обаче не като нарцисизъм, не като някакво занимание със себе си, смятайки се за много важен и нямащ нужда от никой друг, не така презрително и егоистично спрямо другите, а като пълнота. Чувствам пълнота в себе си. Моята ценност е много голяма, тъй като имам Божия печат върху себе си, тъй като в мене съществува Неговият образ, Неговата благодат, душата, която Той ми е дарил, Неговото дихание. Именно това ми придава ценност, а не какво другите ще ми кажат, т.е. ако те ме наругаят, аз съм едно нищо, а ако ме възнесат до небето, имам някаква ценност. Не. Ценен си! Ценен си, тъй като си Божие творение, Божие създание; тъй като Бог те обича и цялото небе се интересува от тебе, обича те, грижи се за тебе и те прави значим. Дори никой днес да не ти се обади по телефона, никой да не те заговори, ти имаш страхотна динамика в себе си, имаш ценност. Ти си личност. Творение, подобно на тебе, не съществува по цялата земя. Не съществува никой и никоя като тебе, с твоите черти, с твоите дарби, с твоите проблеми, с твоите странности, своеобразност, с твоя характер. Ти си този, който си! Ти си тази, която си! И си ценна! И си ценен! И Христос те обича, уважава те и иска да те укрепи.

Какви думи: „Укрепи душата си”. Да имаш лична връзка с Христос. Повтарям: да намериш златното сечение. Личната връзка, която не те изолира от общността на твоите братя, например от вярващите в твоята енория, от беседата, на която ходиш, от някакво събиране, където отиваш заедно с другите вярващи. Няма да се изолираш, но и когато отиваш там, не трябва да го правиш, за да придобиеш ценност. Не черпиш своята ценност от такива неща. Ти имаш собствена ценност! Дори да си болен и да си прикован на легло или на количка, да не можеш да се движиш и да си на системи, ти си ценен! Нищо че никой не ти отдава значение…

Лесно е да се каже и да се слуша, но е велико тогава, когато извира от тебе и когато го разбираш. Това са трудни неща. В Евангелието има няколко личности, за които се убеждавам, че са били със силна душа, когато чета как са се държали в отделни случаи, как са постъпили, как са говорили на Христос, как са живели. „Ще отида да намеря Бога и да имам връзка с Него. Без значение какво ще правят другите. Не ме интересува как хората ще погледнат на мене, какво ще кажат за мене. Имам силна душа. Имам вяра в себе си, че мога да се приближа до моя Бог.” Макар че пак Бог дарява това. Но аз все пак не съм сломен, безволев човек, без собствена динамика, не чакам другите да ме подтикват постоянно напред.

Не хората ни помагат. Не хората ни спасяват. Вземи решение – откъсни се от тях, укрепи душата си и придобий лична връзка с Бога. Остави хората да ти дадат това, което имат, но не искай повече, не искай това, което нямат, и в същото време обичай всички. Но вече ще ги обичаш по правилен начин. Ще ги обичаш, ще им състрадаваш, ще бъдеш заедно с тях, няма да се изолираш, но ще знаеш, че няма какво повече да вземеш от тях. „Моят Бог съществува. Него търся.” Архим. Андреас Конанос

 

 

Снимките

  1. Моята ценност е много голяма, тъй като имам Божия печат върху себе си.
  2. Архим. Андреас Конанос