В страшни мъки издъхна човекът без лице Кирил Чорбаджийски от село Микрево. Както „Вяра” писа миналата година, мъжът страдаше от заболяване, което го беше обезобразило, а лечението за него се оказа недостъпно, в крайна сметка 60 000 лв. не стигнаха за спасението на Чорбаджийски.
„Аз съм най-страшната присъда на социалната политика на тази държава. Половината ми лице изчезва, капе, ухото ми всеки момент ще падне.”, разказа тежката си съдба Чорбаджийски миналото лято.
„Окото ми напълно изчезна и на негово място расте коса и няма спасение за мен. Д-р Тумбев, когато ме видя, ми каза: „Ако имаш пари, ще те лекувам, ако не – вън.” Така ме уби. Сега съм самотен и всичко това, което ме смущава да покажа пред камерата, то е страшно грозно, отвратително и ме изолира от целия свят. Така се грижи държавата за инвалидите.
През 2014 г. ме оперира д-р Станимиров в „Св. Ана”, ефектът е никакъв, аз съм осакатен. Работех като бояджия. Изглежда от боята ми пръсна в окото и всичко тръгна от една пришка. Сега нямам око, половината от главата ми капе и се разпада – всеки ден кърви и всеки ден падат люспи. Най-вероятно до края на месеца ще загубя ухото си. Не виждам, не чувам. Живея с 200 лв. на месец – и тях не ми дават всичките, удържат ми по 90 лв.
Нямам и асистент, а се нуждая и то е задължително по закон да имам. Може и да не съм жив до края на месеца, но нека всеки научи как държавата се грижи за 63-годишния страдалец Кирил Чорбаджийски”, разказа мъжът.
