Какво иска Румен Радев с тази закана за „следващия път“ – предсрочни избори, втори мандат или смяна на държавното устройство?
„Изводът е ясен – следващия път всички вън“, заяви президентът Румен Радев в неделя пред журналисти във Варна в репортаж, излъчен от бТВ. И с този армейско-заканителен тон президентът се включи в политическите напъни за предсрочни парламентарни избори. Нещо, което е абсолютно забранено за един държавен глава, който по конституция изразява единството на нацията, пише Евгени Петров във Вевести.бг.
Като от нищото изникна поредната президентска атака срещу правителството. Тя вече излиза далеч извън случайните реплики или непреднамерените изказвания и се превръща в последователна, целенасочена, устойчива и агресивна война на бившия военен срещу управляващите – тоест изпълнителната власт.
Ако погледнем „от високо“, оттам, откъдето би трябвало да гледа президентът, никой от висшите политици не нападна Радев – нито Борисов, нито Цветанов, нито Караянчева… Егото на президента беше засегнато от медийни публикации и коментари в общественото пространство след позиции на публични личности.
От обущата му го изкараха един общински шеф от БСП, Бенчо Бенчев, един висш апаратчик пак от БСП Атанас Зафиров и група съвсем очаквани журналистически въпроси. Това е… Но президентът за пореден път показа, че командаджийското у него не спи, че иска да раздава оценки, заповеди и политически непоряди…
Само във Варна: „Лоши сте спрямо армията, лоши сте за отношенията ни с Македония, ваши чиновници раздават обществени поръчки…“ Вероятно затова Тома Биков с нескрита ирония написа във фейсбук: „Това, че Бенчо Бенчев е участвал в кампанията на Румен Радев, го каза членът на централното ръководство на БСП Атанас Зафиров. Не знам защо президентът търси информация за тази подкрепа от Сметната палата, а не от централата на БСП.“
„Не приемам атаки срещу държавната администрация и особено срещу експертите от финансовото министерство и Агенция „Митници“, каза от своя страна финансовият министър Владислав Горанов.
Между другото да нападнеш агенция „Митници”, при положение че при Орешарски беше някакъв безумен кадрови кадрил и по-важното, когато носят стотици милиони в повече в хазната, е доста самонадеяно и безотговорно. А зам.-министърът на МВнР Георг Георгиев беше най-лаконичен: „Дипломацията не е като авиацията…“
Как си представя президентът това „всички вън“, е загадка почти колкото очакването, че ще има следващ път. Но тази (поредна), почти казармена, закана на фона на войната срещу правителството си има своите политически знаци. Единият от тях е, че Радев се надява на предсрочни избори, когато пак ще има възможност поне три месеца да кадрува, да сменя, да уволнява и т.н. Това пък мотивира управляващата коалиция и насън да не помислят за нейното разпадане.
Тази позиция за пореден път ще разпали въображението на колегията, заподозряла го вече в желание да създаде свой политически проект. Но ако го осъществи, ще се окаже в конкурентна борба с БСП, от която столетницата едва ли има полза. Там добре помнят случая с АБВ и откъсването на електорат. От подобен проект няма нужда и Корнелия Нинова, чийто пост все повече приляга на Илияна Йотова.
Или пък целта е промяна на държавното устройство в посока „президентска република“ в мощен лявоцентристки популискти блок с БСП и бъдеща формация на Слави Трифонов?
А може би просто Радев се доказва като мъжкар, слушайки ПР съвети от специалисти на свободна практика?
Варианти много. Ясно е само едно – президентската дреха, скроена по конституционен модел за парадни и официални случаи, е тясна на Радев. Той като бивш военен иска оперативна и реална власт. Това е видно още от самото начало – от предупреждението му към депутатите: „Остава ви още една седмица“ през определението за парламента като „гумен печат“ до сегашната закана за кадровата сеч: „Следващия път – всички вън“.
А следващ път може и да няма. Защото президентът пропиля поредния шанс да се докаже като държавен глава и надпартийна фигура. В момента един от огромните проблеми на обществото е недоверието и кризата в институциите. Радев имаше изключителния шанс да даде пример за обединение, държавническа мъдрост и диалог, но вместо това за пореден път избра ролята на партиен опозиционер. От което следва, че на практика нямаме държавен глава според функциите му по конституция. Ето заради това следващ път може и да няма.
P.S. Докато пишех горното, попаднах на подзаглавие в „Капитал“ от октомври 2017 г.: „Държавният глава изглежда избра пътя на конфронтацията с управляващите, но дали това ще му донесе успех.“
Е, поне за момента Радев е на червено. Или както отбеляза в неделя финансовият министър Владислав Горанов за поредната вербална агресия на държавния глава: „Не виждам дивидента“.
