А Той рече: на какво е подобно царството Божие и на какво да го оприлича?
Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. (Лука 13:18-19)

Прилича на синапово зърно. Царството Божие, което е най-великото от всички неща, най-трайното, най-фундаменталното, най-вечното е подобно най-малкото от всички неща. Христос взел едно синапово зърно. Тази притча е парадоксална, защото не очаквахме Христос да ни каже такова нещо. Сигурен съм, че когато учениците и другите хора видели Христос да започва да говори – на какво е подобно царството Божие и на какво да го оприлича? – всички очаквали да чуят, че царството небесно е подобно на нещо като фадрома, която събаря всичко и прокарва път, за да може Бог да мине и да не остави нищо след Себе Си. Тук по парадоксален начин чуваме противоположното. Прилича на синапово зърно. Кой от вас отдава значение на едно синапово зърно? Никой. Абсолютно никой, дори да си в състояние на огромна нужда, няма да кажеш: имам синапово зърно в джоба си и ще направя нещо с него!

Проблемите са тук, сега, чакат решение, за какво царство Божие ми говориш сега? Не Бог е виновен, а ние сме виновни за това преобръщане на ценностите. Царството Божие е едно синапово семе, а царството на този свят е несъмнено, свръхбляскаво, сигурно за себе си, убедено, всички врати се отварят, всички тръби тръбят. Това е великата драма на човека, това е изворът на депресията – т.е. когато смятаме светските неща, които са незначими – за нещо много значимо. Искате ли да намерите извора на депресията, стреса и конфликтите? Това е. За всички нас, които не работят малко повече върху определени неща. И тъй наистина е нужно да се потрудим вътрешно, защото не можеш да промениш тези неща и този начин на мислене, натискайки едно копче. Царството Божие е синапово зърно, което привидно е нещо незначимо, защото много други неща са значими и тези значими неща ни съкрушават, причиняват ни вреда, но въпреки това ние ги смятаме за значими. И колкото по-голяма вреда ни причиняват, за толкова по-значими ги смятаме и търсим решението на тяхното равнище. Не навлизаме малко по-навътре. Сега виждате определени групи политици, не плащат едно, не плащат друго, намерили са възможност, накрая никой нищо не плаща. Защо? Защото трябва да се намери онази магическа формула, която внезапно ще наложи социална справедливост! Ама тя не се намери толкова време, сега ли ще се намери, и то на часа? Освен ако не направим социална революция тук и сега и понеже никой няма да признае, че е виновен, ние ще го принудим да признае вината си с помощта на пръчки, сопи и пистолети. Излиза, че винаги някой друг е виновен. Това, че някой друг е виновен, и то малко или много повече от тебе, е себелюбив начин на мислене и реално тук лежи злото, злото, което ти поразяваш, но ти си част от него, защото начинът, по който го мислиш, вече е лош, и по този начин помагаш на злото. Тоест не помагаш да се разреши проблемът, защото постоянно прехвърляш тежестта. Както казват политиците: Вземете горещия картоф! По този начин никой не го държи и накрая пак пада върху главата ти – ти, който първи си го запратил. И казваш: ето, хвърлиха ми този картоф! – не, това е картофът, който ти хвърли върху тях и той се е върнал и попаднал в тебе. Този порочен кръг.
По повод на тази криза имаме по-голяма възможност да видим начина, по който сме устроила живота си. Когато ставаш част от някакво беззаконие в по-голям мащаб, когато се съгласяваш с беззаконието, когато извличаш полза от него, макар и малка, не трябва да обвиняваш властника в беззаконие, който е взел повече от тебе, понеже ти не си могъл да вземеш повече от него. Разбирате ли? Темата е деликатна. За всички нас, чиито критерии са изопачени, царството Божие действително прилича на синапово зърно, но въпреки това Христос не протестира за това, не ни пита: защо принизихте така нещата?
„…то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.“
И там, където клетият нямал нищо, сега има огромно дърво и си казва: как стана това? Ама да не би да трябва да обръщам по-голямо внимание на синапа? Да не би да трябва да променя малко системата на ценности, след като синапът дава такъв плод и не е толкова незначим, колкото изглеждаше? Вижте как човек сега започва да променя духовната логика, да променя логиката, начина на мислене – имам този синап, той е за хвърляне, но въпреки това във време на нужда го засадих. И видях, че дава стократен плод – това не е ли страшно? Царството Божие е нещо, което смятаме за незначимо, но в крайна сметка то ще пребъде, това казва Христос. Накрая всички ще се обърнете натам, но ще притеглите всички тези мъки поради вашия свободен избор, който е напълно противоположен от това царство. Христос това казва тук. Накрая ще стане голямо дърво, това е величието.

Протопр. Николай Лудовикос