Лозето на председателят на общинският съвет в Сандански Георги Георгиев роди доволно. Той има масив от 50 декара в село Плоски и прави сметка да напълни 30 000 бутилки, като всяка година. Георгиев произвежда най-хубавото вино от сорта „Старо мелнишко”, което е с тъмночервено на цвят. Дъждовното време, което се редува със слънчеви часове, е причина за болести по лозовите масиви край Сандански. Най-тежко бе положението в района на санданското село Катунци. Лозята са засегнати от мана и пепелница.„Времето беше променливо, ту валеше, ту печеше слънце, а болестите това търсят – влага и топлина. Ако лозарите не се усетят навреме да пръскат лозята, то загубите са сериозни. Длъжни сме да третираме с препарати насажденията си по-често от обикновеното” – сподели за ВЯРА Георгиев и добави:
Любимата ми формула за качествено вино съм взел от стария винар Драгомир Димитров. Ето какво казва той: “Чепките задължително се махат, защото в тях са грубите танини. Роненето на зърната е доста пипкава работа, но ако гроздето е малко, става бързо, като се включи цялото семейство. Смачканото грозде трябва да заема не повече от 2/3 от обема на съда. Веднага се мери захарността. “Трябва да е 22-24% за червените сортове. Ако е по-малко, се добавя захар, ако е повече се добавя вода. След ден-два започва бурната ферментация. При този процес се отделя голямо количество въглероден диоксид, който изтласква на повърхността всички люспи, семки и др. твърди вещества и образува шапка на отвора на бъчвата. Добре е “шапката” да е леко потопена, което става, като се затисне с чамови летви или познатото “лъжливо дъно”.
Температурата в помещението, където ферментира червеното грозде, трябва да е 20-25 градуса. Докато продължава бурната ферментация, задължително всеки ден трябва да се бърка мъстта за да не изсъхва гроздето и да предизвика вкисване на виното , за да влиза кислород за дишането на дрождите и, от друга страна, пък да се отделя въглеродният двуокис.Колкото повече го претакаш – толкоз по – добре. Той изпълва помещенията и става опасен, затова трябва редовно проветряване.
Бурната ферментация продължава около 7-10 дена, след което надигането спира. На ден захарността трябва да спада с около 2%. Ако виното ще се консумира младо, то се вади от джибрите веднага след това. Престои ли повече, става тръпчиво. Препоръчва се да се отточи след бурната ферментация в друг съд, където да продължи тихата ферментация около месец.
За нея съдът трябва да е затворен, а от него се извежда маркуче, потопено в буркан с вода, който бълбука от отделящия се кислород.
След края на тихата ферментация се бутилира в бутилки / стъклени , пластмасови /, като се внимава да остане утайката в съда. Бутилките от минерална вода не променят никак вкуса, отлични са за целта.
– Рандеманът на различните сортове червено грозде варира от 30 до 60%. Най-висок е при широката мелнишка лоза, памидът и мерлото дават около 50%, а кабернето – по-малко.
– Виното е като човека – диша и му трябва чист въздух. “Поема всякакви миризми и не е желателно в избата да има каца с кисело зеле, туршии, варели с нафта или друго нещо силно миризливо, защото “попива”.
-1кг. захар на сто литра вдига един градус.
Трябва да се спазват няколко прости правила:
1. Хубаво грозде , без изгнили , развалени или изсъхнали зърна
2. Чисти съдове
3. Голям мерак. Без мерак не става.
4. До като трае бурната ферментация 7-10 дена здраво бъркане /потапяне на шапката/ за претакането се иска време да имаш. Старите хора казват през час да го бъркаш няма да сбъркаш. Може да се направи и с “потопена шапка” ама там има особености, като например да ти е здрав тавана
5. Оставете го да си преври в джибрите, т.е докато джибрите “паднат” /колкото е по -висока захарноста и по-хладно времето толкова по-дълго време минава.
И така след,като паднат джибрите избирате си един хубав ясен есенен ден и точите.
Оставя се източеното вино в съд най често в бидон за да се утай още веднъж , защото след около 10-тина дена на дъното се утаява фина утайка наподобяваща рядка кал.
След това стабилизираш/по-желание/ и бутилираш, а може и направо да пиеш.”
