Недостигът на работна ръка на българския пазар на труда е един от факторите, които оказват негативен ефект върху развитието на производството и икономическия растеж в страната ни. На този фон 1,4 млн. българи нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда. Това показват данни, представени от Българската стопанска камара.

Според експертите все по-често работодатели от един и същ отрасъл се конкурират при наемане на работници. Тази тенденция се задълбочава през последните няколко години и е характерна за всички държави в Европейския съюз (ЕС). Пътищата за преодоляване на недостига на работна сила са различни и зависят от икономическото и социалното развитие на отделните държави, обясняват още от Съюза на българския бизнес.

Какво показват данните за България? По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в страната ни се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Данните на Евростат за първото тримесечие на 2018 г. показват, че равнището на безработица средно за 28-те членки на ЕС е 7 %. На този фон равнището на безработица в България по данни на Агенцията по заетостта е 5.7 на сто. Същевременно се наблюдава изключително високо ниво на неактивни лица на възраст от 15-64 г. в страната ни, които по различни причини не работят.

Публикуваният от МТСП кратък анализ на пазара на труда за м. юни 2018 г. показва, че по данни на НСИ броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия период е 91 600. На практика българската икономика е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български граждани в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.

Българската стопанска камара е сериозно загрижена от посочените данни и от непрекъснато задълбочаващата се криза с кадрите за българската икономика. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, за да има реален ръст на производството и повишаване на равнището на доходите, е необходима активна политика за привличане на работна сила на българския трудов пазар. Тя трябва да е насочена както към трудово неактивните и обезкуражени български граждани, така и за привличане на кадри от трети държави, които със своите знания, професионален опит и трудови умения могат успешно да работят в българските предприятия.

През изминалата една година бяха направени значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в правилника за неговото прилагане, обясняват още от Българската стопанска камара. Законодателните промени доведоха до намаляване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на граждани на трети държави, до положителни стъпки в решаване на проблемите с недостига на кадри за сезонна заетост, особено в областта на хотелиерството и ресторантьорството. Подписани бяха спогодби за регулиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.