Френският президент Еманюел Макрон заяви, че европейската сигурност не бива да зависи от САЩ, предаде „Асошиейтед прес”.
В реч в Париж пред френските посланици Макрон каза, че от европейците зависи да гарантират сигурността на Европа и че сътрудничеството в областта на сигурността трябва да включва всички европейски държави и Русия, при условие че има напредък с Москва по въпроса с Украйна.
Словото имаше за цел да начертае пътна карта за френската дипломация през следващата година.
Френският президент обяви, че през идните месеци ще представи проект за укрепване на сигурността в Европа, предаде „Франс прес”.
Макрон оцени като силно тревожна ситуацията в Сирия, където правителството на президента Башар Асад “заплашва да предизвика нова хуманитарна криза в провинция Идлиб”.
Това е последната провинция, останала под контрола на бунтовници, припомня АФП.
Макрон призова “да се засили още повече натискът върху режима и неговите съюзници” за уреждане на конфликта с политически средства.
В тази насока очаквам много от Русия и Турция “предвид ролята им и поетите от тях ангажименти”, подчерта той.
Френският президент потвърди решимостта си да се постигне напредък по сключеното през май в Париж споразумение между различните фракции в Либия, включително да бъдат произведени избори в северноафриканската държава през декември.
Френският президент представя днес своята пътна карта, поставяйки Европа в центъра на дипломатическата си дейност, девет месеца преди европейските избори, на които той се надява да спре световната вълна на нов възход на национализма.
Привърженик на многостранния подход, Макрон ще припомни своите цели за ЕС: бюджет на еврозоната, Европа на отбраната, европейско облагане с данъци на големите компютърни форми и обща политика за мигрантите.
Миналата година френският президент беше приветстван като спасител на ЕС.
Амбициите му обаче се сблъскаха с инерцията на един съюз на страни с често разминаващи се интереси.
Тези големи проекти се сблъскват с популистки и националистки правителства от Източна Европа до Италия, с отказа на богатите северни държави да плащат за останалите, с данъчната конкуренция между 28-те страни членки и с опасенията от приток на мигранти, без да забравяме трудните преговори за Брекзита.
Дори германската канцлерка Ангела Меркел, която е традиционна съюзничка, беше отслабена от сполетелите я на изборите несполуки.
Макрон започва мини обиколка в Европа, за да търси съюзници.
Утре той отлита за три дни в Дания и Финландия. За една година той е посетил повече от половината от европейските си колеги.
Очаква се днес Еманюел Макрон да припомни световните си приоритети: сигурността, борбата срещу тероризма, “световните обществени блага” (климат, образование, помощ за развитието…) и в по-национален план атрактивността на Франция и на франкофонията.
От миналата година насам “светът се промени много с възхода на национализма и кризата на мултилатерализма. Трябва да бъдем още по-динамични, за да се приспособим към тези промени”, признават съветници от Елисейския дворец.
Прегръдките и целувките не постигнаха нищо: американският президент Доналд Тръмп напусна Г-7 и споразумението за иранската ядрена програма, започна световна търговска война и поиска от Европа големи суми, за да запази НАТО.
В самата Европа Унгария, Полша, а сега и Италия водят евроскептична и антимигрантска политика, което принуждава Париж да търси “прогресивна дъга”, за да им се противопостави.
“Ако трябва да обобщя, в основата са Макрон, Меркел и (Педро) Санчес в Испания, т.е. тези, които си казват, че пред нас стои европейско бъдеще… и онези, които казват, че не, трябва да се обърнем към самите себе си, защото сами ще се справим по-добре”, в случая “Орбан и Салвини”, унгарският премиер и италианският вътрешен министър, обясни вчера Ришар Феран, председател на парламентарната група на партията на Макрон.
Това лято десетина страни – членки на ЕС, включително Франция, Германия и Испания, трябваше да си разпределят спешно мигранти, които Рим отказа да приеме. Дискусиите за създаване на устойчив координиран механизъм се сблъскват с отказа на Италия, която в петък заплаши да прекрати вноските си в бюджета на ЕС.
Съзнавайки, че опозицията във Франция иска да превърне европейските избори през май в “референдум срещу Макрон”, както вече обяви лидерът на движението “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон, Макрон ще трябва да покаже също, че международните му усилия са от полза за французите.
“Няма никакво противоречие между реформите във Франция и международните действия”, според френското президентство.
Загуба на динамика
“Европейското досие загуби много от динамиката си” през последната година, отбелязва Клер Демесмей от германския Институт за външна политика, а Франсоа Есбур, председател на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, се пита дали Макрон “ще успее да накара Европа да се раздвижи”, преди да бъдат постигнати големи компромиси до края на 2019 година.
“(Макрон) е единственият лидер в Европа днес, но (той) не може да бъде лидер сам”, добавя Есбур. Необходимо е “Франция и Германия да вървят заедно”
Ангела Меркел впрочем все още е отслабена от изборния си неуспех миналата година.
“Ако в средата на 2019 г. се констатира, че няма начин мастодонтът да тръгне напред, ще има проблем със стратегическата ориентация на неговия петгодишен мандат”, предупреждава Есбур.
По въпроса за мигрантите и Европа, която защитава, “Еманюел Макрон се нуждае от резултати, а не само от амбиции, за да има какво до покаже на европейските избори”, подчертава Манюел Лафон-Рапнуй от института за анализи Европейски съвет за външни отношения.
