Кметът на селото Любомир Димитров два дена посрещаше многобройните гости на фестивала, организиран от Димитрина Божилова – жена на Гебо – създателя на „Бобфеста“. „Всичко е на ниво – нямаше чалга, а търговците продаваха сувенири и българска стока“ – впечатлени бяха гостите на Радуил
Марияна Вучова
През уикенда село Радуил се превърна в сцена на народните традиции. Над 70 състави от цяла България и от Сърбия, Македония и други пяха и танцуваха, пресъздаваха обичаи и се забавляваха заедно с публиката. Димитрина Божилова успя и тази година да организира събитието и докрая на фестивала ръководеше изявите на артистите, които изпъстриха сцената на Читалището в село Радуил. Най-вкусната бобена чорба вря няколко дни в огромни пет казана.
Тя бе приготвена от Цветанка Илиева, Добра Михалкова и Василка Генчева. Те успяха да нагласят и на вид, и на вкус над 70 кила фасул от Радуил и близките села. За двата фестивални дни бяха раздадени 1000 порции от гозбата. И трите готвачки са от Радуил и към боба прибавиха по десет кила чушки, лук, моркови. Цветанка е родом от Гуцал, но от години живее в Радуил. Тя е професионална готвачка, учила в Банкя обществено хранене. За другата събота пак ще готвят курбан, но за тогавашния празник, посветен на Св. Богородица, манджата няма да е постна. „Най-хубавото в селото ни е чистият въздух и трите ни реки – Ибър, Марица и Сливница“ – сподели Цветанка.
Отец Николай Аршинков освети бобената гозба и тя бе раздадена в двора на цървата. „Нашият отец Аршинков е много добър човек, много стойностен, добронамерен, истински християнин“ – споделиха Мария Крумова и Костадин Стоянов от Радуил.
„Делата на отец Аршинков се виждат от всички, направи дом за бедни в селото. Тези дела са видовни. Отец Аршинков е истински християнин“ – добавиха Марина Георгиева и Цветанка Панева. „Отец Аршинков е тука от 22 години. Всички го познават и знаят за добрите му дела. Новият дом за бедни, го направи той. Средствата са от него и от черквата“ – сподели Цветанка.
Всички гости на събора поздравяваха Дмитрина Божилова и кмета на селото. Той вече също е познат на артистите от близо и далеч, които гостуват в Радуил. Те се обръщаха с топли думи към кмета на село Радуил и му благодаряха за милото посрещане. Димитрина Божилова в края на фестивала раздаде десетки грамоти и дипломи, поощрителни награди за участниците. Всички се чудеха на силите й да организира толкова много хора, дошли на „Бобфеста“.
„Засега селото ни е спокойно. Тук много се уважават християнските ценности и българските традиции“ – сподели кметът на Радуил Любомир Димитров. „Радвам се, че Димитрина Божилова продължава да организира фестивала, съдействаме с всичко. Нейният мъж, Гебо, който създаде фестивала, беше много интересна личност. Много добър човек, усмихнат. Беше ми класен до осми клас. Добър, контактен, държеше учениците да спортуват, да обичат природата“ – сподели още кметът на Радуил Димитров.
Кметът на село Радуил се надява да се асфалтират, но качествено, още улици. „Много е важно да се направят отводнителни канали в селото. Не крия, че имаме и проблеми. Хората искат да живеят в хубава, нормална среда, да имат улици и тротоари. При мен идват с различни проблеми, настояват да се смени водопровода. Имаме много неща за правене, но е и радващо, че селото ни е мирно“ – казва с усмивка кметът на Радуил Любомир Димитров.
„Много е хубаво всичко и е на високо ниво. Няма чалга, няма халтура, организацията е перфектна. Без много шум Димитрина и кметът на Радуил са успяли да направят фестивал на ниво. Не се тачи лъжепатриотизма в село Радуил“ – сподели Катя Вукова.
Около Читалището и кметството имаше много сергии, но и тяхната продукция беше подбрана. Преобладаваха занаятчии, майстори на сувенири и търговци, които продаваха български стоки.
Един от тях беше Емил Наджаков от Костенец, който продаваше ножове. Занаятът го усвоил от дядо му, Милко. „Той почина на 95 години. Аз съм потомствен ножар“ – сподели Емил. Призна, че в ножарството има много тънкости. „Няма как да се направи добър нож, ако не ги знаеш. Това са бутикови ножове с еленов рог, неръждаема стомана и кленово дърво“ – каза още Емил.
Зад сергията със свои сувенири застана в народна носия и Гергана Стоянова от Радуил. Обеци, гривни, пръстенчета, всевъзможни бижута, изплетени на една кука събираха очите на местни и гости. Да плете на една кука я научила баба й, Костадинка, която скоро станала на 88 години. Гергана е една от най-добрите в хората, защото от години танцува и изучава народния танц в състава „Ибърски ритми“ под ръководството на Николай Борисов.
„Тази година е шестнайста за фестивала. Благодаря на всички, които дойдоха, на всички, които ме подкрепят. Продължавам делото на Гебо. То ми е в кръвта и е в мене“ – сподели с вълнение Димитрина Божилова.
„Хубаво ни е селото и от кмета ни сме доволни. Обаче не трябва да се политизират протестите. Хора от селото организират протест срещу лошите пътища, но защо се насрочват за девети септември и се говори, че на тая дата някога имало манифестации? Това е един тъмен период за България, бяха убити много българи, добри българи, умни и знаещи. Няма да ходим на такива протести, как да подкрепиш такава политическа проява?“ – питат с огорчение в Радуил.
„Този път от Боровец до Радуил е в лошо състояние от 20 години. Това не е от времето на ГЕРБ, както се опитват да наложат мнение определени политически ангажирани хора от село Радуил“ – казаха още Георги Шопов и Тинка Кенанова.
