Жители на Абланица в потрес: Четирите деца на 73 -годишната баба Атидже я натириха в мазе, те живеят в лукс, тя гладува като куче!

Да отгледаш, възпиташ и изучиш четири деца , да си препишеш къщата  и накрая да те  захвърлят  да изживееш старините  си без внимание и грижи  в пълен хаос в мазето.

Това е съдбата на 73 годишната баба Атидже от  хаджидимовското село Абланица . Въпреки трудният си живот, възрастната жена не се оплаква, към деца и внуци се отнася  мило и  търси оправдание за тяхното безразличие.

За жалост на този хал са вече много възрастни хора  останали сами след смъртта на половинките си.

“Децата станаха жестоки и безотговорни, една майка може да отгледа  10 деца, но 10 деца не могат да отгледат  една майка”, пишат до медията ни възмутени съседи на възрастната баба Атидже от Абланица. Тя е на крака, сама  се оправя, пазарува и си готви, трудно й е много да си  почисти стаичката и мизерната тоалетна която е външна, а в съседство със стаичката й в мазето има  нова и модерна тоалетна, която  стои заключена  за да не  я цапа бабата.

Две дъщери, двама сина, снахи и внуци има  баба Атидже, но никой от тях  не влиза в нейната така наречена катакомба поне да й почисти, да  я изпере, оставена е  на произвола на съдбата. Добър ден даже няма кой да  й каже от децата и внуците  й.

Още като бил жив мъжът й преписали на малкият им син  Саид  триетажната къща. А той е един от най- добрите майстори  в селото. Майка му обаче вече 9 години  живее в неизмазана стая в мазето. Няма шкафове, няма гардероб, багаж и дрехи са складирани  на вързопи  и натрупани по стаята. Провизиите и храната на бабата са всичките под леглото. Някой  се развалят и наистина миришат. Като свърши оскъдната пенсия от  200 лева баба Атидже  започва да си пазарува на вересия от магазина. Тя е и с няколко сериозни заболявания, болно сърце, диабет, гуша, половината  пари от пенсията й вървят за лекарства. От социалните и дават по- малко дърва за огрев. Лятно време в най- големите жеги, тя пали печка, за да си подвари млекото, да си свари  супица или манджица, за да яде.

“С един черпак вода повече в тенджерата и могат да  изхранват  болната си майка,   ама на ….. студени хора. А тя е възрастен човек, недовижда и не е вече чистофайница като на младини, мляко загаря и изкипява, манджа и продукти се разливат, тенджери и чинии са загорели и похабени мити- недомити . Жената живее в пълен ужас и мръсотия и никой не се сеща да влезе да й почисти или да  и подаде една  паница манджа. Четири деца  е отгледала и накрая  е оставена да живее като скот в мръсотия и  воня” , пишат възмутени жители на Абланица с надежда да засрамят неблагодарните деца на баба Атидже, че да се погрижат за нея като майка и добавят: “Няма пералня, каквото може сама пере на ръка, от време на време едната й дъщеря, която живее в селото и също не е добре здравословно й  взема  дрехите в чувал,  за да ги изпере  в нейната къща на пералнята.Тъжна картина беше и по време на байрама тази година, малкият й син и снахата, на които тя преписа триетажната си къща, я заключиха в мръсна стая.  Прибраха баба Атидже при тях за един ден за пред хората, за да видят  роднините и комшиите, които идваха,  за да си вземат прошки и да  честитят празника, че се грижат за нея.

Всичките й деца живеят в лукс, а тя в мазето като куче в мръсотията, та отгоре на това,  малкият син и снахата  затварят вратата към нейната стая, за да не  стига миризмата по етажите им.  А тя, милата, дори и не се оплаква, към всички се обръща на умалителни имена, не дели снахи от дъщери  и ги обича,  но явно не получава  отплата никаква за нейната обич и преданост като майка към децата си. Стените на баба Атидже  изобилстват от снимки на синовете дъщерите и внуците й. Сред всичките снимки са и тези на починалият й съпруг. Така възрасната жена преживява останалите дни от живота  си със снимките и спомените  ,  описват  ситуацията съседи  които твърдят че според Корана и вярата им най-грешни са онези деца които не уважават  и не помагат на родителите си .

С риск да си навлечем  омразата на  синовете и дъщерите  на баба Атидже  обмисляме да се обърнем към кмета на общината Людмил Терзиев и социалните служби  да  й подсигурят личен асистент, ако е възможно,  който да се грижи и чисти стаята на възрастната жена, както и да  и  носят храна от патронажа,  за да не  пали печка и през лятото да готви, че вече не може да се справя сама. Ще се опитаме да направим нещо,  след като тези неща представляват трудност за  собствените й деца, три от тях живеят в Абланица, а дъщеря и в Испания.

“Тя и съпругът й,  като  си дойдат в отпуск не я оставят, но се страхуват да предприемат ремонт или нещо друго, за да не се скарат със сина, на който е преписана къщата, а той най -много е задължен да се грижи за майка си. Те купиха преди  месец спалня, но  така си остана пакетирана,  защото  малкият син на бабата, в чиято къща  живее не даде да  й я монтират”, разказват още жители на Абланица.

Тони Ангелова