Хлябът започна да поскъпва, като повишението на цената му вече се усеща в различни градове на страната като Враца, Пловдив, Пазарджик, съобщи във вторник БНТ.

Увеличението е с около 20-25% или с около 20-30 ст. за хляб. Причината е нарастването на цената на пшеницата на световните борси и поскъпването на газа у нас.

В Пловдив например цената на най-масовия хляб се е повишила с 20-30 стотинки. Белият вече струва 1.10 ст., а преди десетина дни е продаван за 0.88 стотинки.

15% по-малко е прогнозната реколта

Очакваният добив на пшеница тази година е с около 15% по-нисък в сравнение с 2017 г., тоест общо около 5.4 млн. тона. Интензивните валежи през лятото са причината за влошеното качество на зърното, съобщи Ася Гочева от Националната асоциация на хлебопроизводителите.

„Около 53% от реколтата е с добри хлебопекарни показатели, което означава, че имаме достатъчни количества. Миналата година бяха между 80-90%“, добави Гочева.

По думите ѝ въпреки спада реколтата тази година е достатъчна, тъй като миналата година имаше рекордно висока реколта. Вътрешното потребление на пшеница възлиза на около 1.7-1.8 млн. тона, а останалото е за износ. За хляб и хлебни изделия отива около 1 млн. тон зърно.

Отчита се около 25% повишение на изкупната цена на пшеницата спрямо 2017 г., каза още Гочева. По думите ѝ тази година в световен план се е очаквал рекорден спад. Цената на хлебната пшеница на пристанище е около 360 лв./тон, а на фуражната – 335-340 лв./тон, каза още Гочева.

„Повишение в цената ще има навсякъде. При лоша година това винаги е било така. Различните фирми слагат различни надценки. Това се получава от различната суровина, която получават“, добави производителят от Благоевград Димитър Бакалов.

По думите му основният разход, който влиза в цената на хляба, е пшеницата, а не толкова токът и горивото за транспорт. Повишението на заплащането на работниците също се отразява в крайната цена.

Румен Порожанов: Ще говоря с веригите

Преди няколко дни земеделският министър Румен Порожанов също коментира, че има реални предпоставки да се увеличи цената на хляба. „Темата за цената на хляба е наистина чувствителна. В момента имаме едни достигнати нива на пшеницата, които са близо 350 лева на килограм, при стартиране на кампанията от около 250-295 лв. Това е едно увеличение от близо 20%, което когато започваме да го пречупваме през различните себестойности, първо на брашното, после на хляба, има реални предпоставки в рамките на производството на хляба да се увеличава цената“, заяви той.

Порожанов коментира, че през последните години консумацията на хляб у нас е спаднала от 109 кг на човек от населението на малко над 80 кг на човек.

„Започнал съм разговори с веригите. Ще предложа на премиера, след като направя индивидуалните срещи, да направим и при него среща именно по цените на хляба, защото те са регулатор. Истината е, че веригите имат една своя надценка, която включително и на млечните продукти, ако едно сирене или кашкавал отидат на 10 лева, едни 30 % си стоят в тези вериги. Направихме безкрайно много разговори тези месеци с производители, преработватели на млечния сектор кой прибира разликите. При калкулацията на сиренето и на кашкавала, надценките отиват във веригите. Така че ще направим тези разговори, особено в цената на хляба. Надявам се да няма увеличение“, каза още Порожанов.

Корнелия Нинова поиска 5% ДДС върху насъщния

Лидерът на БСП Корнелия Нинова също се включи в темата с цената на хляба във вторник. Тя поиска намаляване на ставката на ДДС върху насъщния до 5%.

По думите ѝ диферинцираният ДДС върху стоки от първа необходимост – храни и бебешки стоки, е изключително важен разговор и е начин да се помогне на млади и бедни хора, за да се преодолеят неравенствата в България. Нинова заяви, че БСП не желаят да провалят бюджета, нито да раздават популистки пари, а да мислят за нов тип бюджетна политика, през която може да се прави и социална политика.

„Ще приемем бюджета и тази година, пак ли по същия начин? Парламентът ще приеме един бюджет, догодина министър-председателят ще раздаде 1.5 млрд. лв. с постановление на МС. Едно прави парламентът, друго изпълнителната власт“, допълни Нинова.

Тя покани министърът на финансите Владислав Горанов за разговора за диференцираната ставка на ДДС за хляба. Преди дни той лично обяви, че докато е министър, няма да има диференциран ДДС, защото няма никаква гаранция, че свалянето на ставката на данъка наистина ще доведе по поевтиняване на стоките.

Нинова разкритикува ГЕРБ, че са закрили националната служба по зърното и фуражите. „Ако не знаете, в момента няма нито една служба в България, която да има пълната информация колко пшеница се произвежда, какви количества се изнасят, колко тук се преработва, на какви цени се продава“, каза лидерът на левицата.