Бизнесът откроява като главен задържащ фактор за по-бързото развитие на българската икономика липсата на човешки ресурси. Това обяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), пред БНР.

„В средносрочен план ние смятаме, че ако се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди работници и специалисти в следващите пет години предвид демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката“, уточни Велев.

Сред дефицитните кадри той посочи сериозната липса на инженерно-технически кадри, медицински сестри, учители, шофьори, на работещи втуризма и селското стопанство.

По думите му икономиката ни расте с умерено добри темпове, но в същото време сме едва на 12-о място в ЕС по ръст на брутния вътрешен продукт за първото полугодие, а икономиките на почти всички страни от Централна и Източна Европа растат по-бързо от нашата.

„Ако искаме да настигнем икономиките от Централна и Източна Европа, трябва да имаме догонващ растеж, а в момента имаме изоставащ растеж“, подчерта Велев.

Той предупреди, че чуждестранните инвестиции в дялов капитал не растат, а намаляват, т.е. повече напускат страната, отколкото идват, а местните инвестиции също намаляват.

Според него у нас „много повече се говори за това как трябва справедливо да се разпредели произведеното и почти не се говори за това, че може да се произвежда много повече и как да се направи така, че да се създава много повече“.

Относно нарушения диалог на правителството с работодателите Васил Велев посочи, че той може би се дължи „на ширещия се популизъм и на състезанието кой да бъде повече обичан, кой да бъде по-голям омбудсман в България“. В това състезание според Велев участват „както управляващите, така и опозицията, така и омбудсманът, така и синдикатите“.

Васил Велев анализира високия брой работещи в бюджетната сфера като пречка за нарастването на пенсиите.

Темпът на инфлацията е обезпокояващо висок, посочи още Васил Велев. „Някои наблюдатели казват, че тя е привнесена отвън, не зависи от нас, но тогава пък защо сме в тройката от ЕС с най-висока инфлация?“, запита той и констатира, че „малка инфлация е здравословна, но вече сме преминали тази граница“.

 

 

 

 

 

 

news.bg