Петричката пророчица предупреждава хората на Людмила Живкова да не ровят, те обаче не спазват заръката

 

 

 

Годината е 1981-ва. През пролетта на същата година край граничната бразда недалеч от Малко Търново започва секретна и мистериозна експедиция. Търси се гробницата на богинята Бастет и нейните несметни богатства. В следващите редове можете да прочетете историята на тази забулена в тайнственост операция, пише socbg.com. Всичко започва с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии

 

иманярят Мустафа притежавал карта от животинска кожа.

 

 

Людмила Живкова

Върху нея имало неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й решил, че става въпрос за скрито съкровище, и започнал да търси специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата. Така мистериозната карта се озовала в БАН. Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, съветник на Людмила, никой не е могъл да прочете древното писание и затова са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга. Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те Людмила Живкова е имала контакти с висш представител на английските тайни служби, който й казал, че от въздуха с помощта на британските станции за сканиране със свръхдълги вълни е сканирана българската територия и под земята на местността Градище в Странджа е открита някаква правилна кухина, което навежда на мисълта, че не е от естествен произход. Тя се връща в България и натоварва ръководителя на служба „Културно наследство” Кръстьо Мутафчиев да организира експедиция в Странджа, за да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на тайнствената карта Мустафа молил Ванга да го приеме. Тя го сторила и така иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова и й разказва за мистериозната история, която отчасти съвпадала с казаното от представителя на МИ-6. Независимо коя от двете версии е по-меродавна, след като Ванга се запознава с картата, тя разказва следната причудлива история: „Картата сочи място до Малко Търново, на което има

 

гроб на жена, държаща жезъл от извънземна материя.

 

 

Около нея са пръснати несметни богатства – злато на буци, предмети и оръжие. Много, много отдавна дошли по вода от Египет хора. Те били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв”. Всичко е закопано на 6 м дълбочина“ и продължила: “Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото в него е записана историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.” Ванга казала още, че до мястото има път, който минавал покрай храм и светилище, говори се още, че пророчицата е разчела знак по знак стигането до гробницата. Първият бил скала, на която са изсечени куче, орел и четирите световни посоки. Според преданието Бастет всъщност била местна тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там

 

Мистериозната карта

жреците й събирали котки за жертвоприношения.

 

 

По нейна последна воля била погребана в родните й места. Гробницата е построена през 8-и в. пр.н.е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана подробно в книгата „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ на Кръстю Мутафчиев. За кожената карта Кръстю Мутафчиев смятал, че е копие на небесна – от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа – огледалният й земен двойник. Според плана, който разчел, тя се състояла от тайна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Ванга предупреждава хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първоначалната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на скрито съкровище, бързо е опровергана от пророчицата. Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията и решила да бъде организирана тайнствената експедиция в Странджа – район, строго охраняван от гранични войски, със силно ограничен режим на пребиваване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешният министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност. Довереникът й Кръстю Мутафчиев моментално организирал петчленна експедиция за местността, в която освен него и племенницата на Ванга Красимира Стоянова (тогава служител в Комитета за култура), се включили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. 2-ра степен, историк и нумизмат, по-късно директор на НИМ), изследователят журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов.

Още с пристигането си в местността изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април 1981 г. вечерта (според Красимира Стоянова датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в района са виждали и иманяри.

 

“Нещото” се появявало винаги късно нощем,

 

 

в определени дни през годината.

Около седмица след мистериозното явление изследователите се екипирали с необходимата техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да започнат разкопките. Те обаче не спазват заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил унищожен. Според една от непотвърдените версии, след взрива попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в Германската демократична република. Каква е съдбата им и резултатите от изследването, не е ясно, тъй като всички документи от онова време са строго засекретени. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Той обаче също изчезва мистериозно.