Храмът на чудесата в Мелник помага на алкохолици и наркомани, ако иконата на св. Антоний се усмихне – ще си тръгнете здрави

Хора, обсебени от демони, намират изцеление в уникалната черква, лудите ги връзват със синджири, за да се пречистят

 

Църквата на чудесата се намира в Мелник – най-малкия български град, известен повече с хубавото вино, отколкото с църквите си. Храмът носи името на свети Антоний Велики. Край малкия град се намира също така и Мелнишкият манастир „Св. Богородица – Пантанаса“. Там още може да посетите и църквата „Свети Йоан Предтеча“, или наречена още „Свети Яни“. Възрожденската гробищна църква е много красива и заслужава внимание, както и още поне десетина малки църквички, към които любезните жители на града биха могли да ви упътят. Днес ще разкажем за главната забележителност сред църквите в Мелник, а именно – „Свети Антоний Велики“. Хиляди православни българи от всички краища на родината,

хора от цял свят, болни и здрави, търсещи утеха

 

 

и изцеление, посещават всяка година Църквата на чудесата. Хора, търсещи спасение от зли демони и различни зависимости, като алкохолна и наркозависимост, посещават Мелник, за да потърсят изцеление в църквата „Свети Антоний Велики“. Пред иконата на светеца в красивата църква застават онези, които вярват, че ще намерят изгубената надежда за чудодейно изцеление именно тук. Възрастните жители на Мелник могат да разкажат поне няколко истории за хора, които са си тръгнали излекувани, след като са преспали в църквата или са се молили горещо на свети Антоний да им даде здраве и изцеление. Чудодейната икона на свети Антоний

помага най-вече на хора, които страдат от различни душевни заболявания

 

 

Църквата “Свети Антоний Велики” е изключителна гордост не само за хората от град Мелник, но и за всички българи. Храмът на чудесата е единствен по рода си в България. Само още една църква в Европа – в италианския град Падуа, носи името “Сан Антонио”. Безбройни са чудесата, които са се случили в мистичната обител. Св. Антоний е бил велик лечител. Доживял е до 105 години и си е отишъл от този свят в добро телесно здраве и сила (pravoslavieto.com). Негови са думите „Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно“. Сигурно затова църквата се посещава предимно от хора, които не могат самостоятелно да се освободят от своите пороци. Освен огромната сила на иконата на свети Антоний

 

в Църквата на чудесата има колона, опасана с тежки вериги.

 

Там клетниците, налазени от „демоните“, биват „оковани“, за да прекарат нощта на святото място. Според поверието египтянинът Антоний лекувал душевно болни. Заради това преди много години в храма са били докарвани обсебени от демони и лоши енергийни полета. Връзвали ги с вериги за колона в средата на черквата. Буйстващите оставали да преспят един ден и на сутринта тялото и душата им били пречистени. Синджирът още стоял в светата обител и никой не знаел откога бил там. Всеки в Мелник отговарял, че винаги си е стоял там. Друго, което трябва да сторите в чудната мелнишка църква, е да съзерцавате по-дълго иконата на свети Антоний. Казват, че ако иконата ви се усмихне, ще си тръгнете здрави, а ако й се появи „трето око“, ще откриете лек за заболяването си в най-скоро време.

Храмът не е постоянно отворен, но клисарят винаги бил на разположение и се отзовавал на повикване. „Св. Антоний“ е вдигнат през 1765 г. и обявен за паметник на културата от национално значение. Известен е с необикновените си стенописи, които изобразяват ангели, райски градини, цветя, прозорци на къщи и пердета с много воали. Прозорците на три къщи са наполовина черни, а това изразявало символиката, че

 

влизаш в храма мрачен, а излизаш от него пречистен.

 

 

На един от стенописите преди няколко години се появил и силует на Богородица. Две жени от Пловдив преспали в храма и на сутринта го видели. Не той обаче правел чудеса, патронът на църквата. Над колоната е изобразено окото на египетския бог Хор. Познато е и като масонски символ, без да има категорични исторически данни за масово разпространение на масонството в района. В средата на пода има плоча с двуглав орел, печат на Цариградската патриаршия. Легендата гласи, че този знак е поставян само там, където лечебните свойства са особено силни. Вярващите стъпват върху орела и приемат енергията, която лекува. Жена от Пловдив например влязла, накуцвайки, в храма и без да подозира, вървейки към свещници, стъпила върху орела. Запалила свещ и излязла с бодра стъпка.

Снежа от санданското село Джигурово пък изведнъж се побъркала. Не познавала детето си, гонела го и не искала да го приеме за свое. Веднага я довел в мистичната черква.

Местните смятат, че именно на такава откликва светецът, който не допускал всеки до себе си. Преди години семейство разглеждало храма и застанало до иконата на св. Антоний. Изведнъж жената започнала да върви назад. „Св. Антоний не ме иска, гони ме, отблъсква ме. Краката сами ме водят към вратата.

 

Сигурно съм много грешна“,

 

оплакала се тя. Мъжът й бил учуден, защото се оказало, че двамата са обиколили доста черкви и манастири, но такова нещо не се е случвало. Жителите на Мелник могат да разказват с дни случки за изцелени от болести, бесове, страхове, депресии. Те се връщат с дар черги, одеяла. Струпани са до входа, така че който реши да преспи, да си постели и да се завие. Местните смятат още, че в храма е имало психиатрична клиника – първата на Балканите. Това е било по времето на деспот Алексий Слав, български владетел през 12.-13. век от династията на Асеневци.