140 години от основаването празнуваха жители на ихтиманското село Полянци. След като кметът на селото Ренета Евлогиева поздрави всички присъстващи, празникът започна с благодарствен молебен, извършен от протойерей Виталий Велков в присъствието на ОбС председателя Николай Начев, зам.-кмета Даниела Митева и Велина Минева, директор на Исторически музей – гр. Ихтиман. След това всички имаха възможността да чуят историята на селото, разказана от Мариянка Делчева: „Човешкото присъствие в с. Полянци датира още от тракийски времена. Това присъствие го потвърждават керамичните съдове, които са намерени в неговите територии. Селото се е развивало, но дошло османското нападение.
Името на село Полянци сe променило и започнало да се нарича Калилар.
Според закона на Османската империя от 1576 година село Калилар било задължено да дава като данък определен брой овце. През този период източниците казват, че е имало само едно османско стопанство.
От 1865 година до 1866 година било възложено да се събира военен данък в размер на 30 000 гроша. В този период била Кримската война.
През декември 1877 година се освобождават Ихтиман и околностите от османската власт. След решението на Берлинския конгрес България е разделена на две части – Княжество България и Източна Румелия. Ихтиман и околните села попадат в Източна Румелия, където е била и митницата. „Нашият“ край не е съгласен и се бори за обединение.
Инициатори за обединението още от 1880 г. са Михаил Сестримски и Никола Крапчански.
Започват да се създават комитети за обединение. Такъв се създава и в с. Полянци. Обединението на Княжество България и Източна Румелия става през 1885 година.
През 1880 година имало преброявания в Източна Румелия. В село Полянци през този период имало 50 къщи, 174-ма жители, от които 38 българи и 136 турци. През този период започнали масови изселвания на османското население, вследствие на което през 1891 година резултатът е 248 жители, от които 40 са турци.
От Освобождението до 1925 година Ихтиман не е околийски център. Той станал община към Самоковската околия, а селата се обединили по 2 или 3 в община. Черньово и Полянци се обединяват в община. Жителите на общината избирали Общински съвет, а Общинският съвет избирал кметове и техни помощници.
В селата имало и секретар – бирник и контрольор.
Те всички били защитени от закона, но в срок от две години, докато траел мандатът им. Кметовете се грижили за общината и за благоустройството им. През този период в село Полянци живеят 293-ма души в 59 сгради. В сравнение с 1880, 1893 и 1905 година се увеличават сградите в Полянци с 8,85%, а народното облекло се запазва дълги години.
Съборът в село Полянци се е празнувал на пророк свети Илия в местността Суб банар.
Идва и Балканската война. В 22-ри тракийски полк, който е изпратен да охранява височините на гр. Струма, по-голямата част в него били от Ихтиманско и Самоковско. Този полк след това бил изпратен да охранява с. Калугерица. Но
неизвестността сред войниците ги накарало да вдигнат бунт.
В този полк се организирал митинг, ръководен от ихтиманеца младши подофицер Иван Петров Медаров, спонтанно избран за водач на бунта. На митинга било взето решение бивакът да се охранява от часови, които да не допускат офицери, подофицери и фелдфебели. Разрешавало се само командирите на полка. Медаров предложил да се изберат делегати, които да предложат резолюция. От Полянци били избрани: Лозан Чилев, Симеон Вощански, Цветан Германски, Кръстю Павлов, Станко Джинов, Христо Вуков, Иван Ильов и младши подофицер Иван Бонев. Младши подофицер Бонев предлага и се приема резолюцията със следните искания: Обявяват се против нова война. Другите полковe също ги подкрепят. Бунтът е потушен и бунтовниците са предадени на военно-полкови съдебен следовател на 7 декември 1913 година. На 12 декември те са изпратени пред Самоковския съд.
Най-голямата присъда е за Иван Медаров и за Иван Бонев,
обвинени като подбудители на бунта. След войната са амнистирани. След тази война следва и още една война за България. Това е Първата световна война. В нея село Полянци дава 11 жертви. С министерска заповед №2820, обнародвана на 14 август 1934 година, в Ихтиманска околия е извършено преименуване на селата, които носят османски имена, и от Калилар е прието името Полянци.“ След като историята бе разказана, програмата продължи с български народни танци, изиграни от талантите на танцов ансамбъл „Средногорски полъх“ с ръководител Мариела Иванова. На Димитър Мутафчийски и Анастасия Стоянова, предходни кметове на селото, и настоящ Ренета Евлогиева бяха връчени грамоти от зам.-кмета на община Ихтиман г-жа Даниела Митева, която поздрави всички присъстващи. Празникът продължи с традиционни български хора.
