Майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов направил чешмата без пари

Най-дългата пещера Духлата не е само талисманът на село Боснек. Селището, което се намира на южния склон на Витоша, има и друга забележителност. Извор, за който казват, че познава кой човек не е праведен. Името му е Жива вода и заради него там се изсипват купища туристи. Те знаят за природния феномен, за който се твърди, че има лечебни и пророчески способности, и постоянно окупират мястото. Ако някой грешен човек застане пред него, водата се скрива, твърди легендата. Затова в близката цепнатина до изворчето стои икона на Божията майка. Ликът й помага

 тя да изкупи вината на грешния пред лицето на Бога.

 

Близо до каменната чешма има малка пещера, чийто вход е само метър висок.
В преддверието на пещерата има камък с икона на Богородица. Пещерата също носи името Живата вода. Хората разказват, че откакто иконата се появила в пещерата, животът се подобрил за всички в селото. Приказки, легенди и предания разказват най-различни неща за живата вода. Тази, която предпазва от злото и лекува всички болести. Тази жива вода тече от причудлив извор с глава на змей в село Боснек или поне така разказва местният фолклор. Според него Живата вода разпознава грешниците. Ако пред извора застане неправеден човек, той пресъхва, но ако e с чиста душа, потича с голяма сила.

Изворът е уникален с друго – че пулсира – водата ту спира, ту се появава отново, откъдето идва и името му. Водата му се смята за много лековита и хора от цялата страна идват тук, търсещи помощ и изцеление.

Мястото е предизвиквало интерес още от древността.

 

Преди векове османският пътеписец Евлия Челеби нарекъл извора Чешмата на щастието. Именно той за пръв път споменава мястото в свой пътепис от 12-и в.

Според легендите изворът има вълшебната способност да разпознава праведните и грешните хора и водата спира, щом се доближи грешен човек.

Според друго предание пък на върха над извора имало езеро, в което живеел „воден бик“. Животното тормозело хората от региона, но те успели да го ранят, а бикът се гмурнал в езерото. Поверието гласи, че и до днес, когато бикът се обръща в земните недра, спира и пуска притока към извора.

Загадката на чудноватите пулсации не е разгадана и до днес. От дълги години на извора се приписват

лековити сили и свръхестествени способности.

 

Допреди около 60 г. излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните обаче решили, че е крайно време да „увековечат“ извора и да направят хубава каменна чешма. Един от местните първенци – хлебарят Витан Стоянов, който пропътувал хиляди километри като един от най-знатните софийски сладкари преди 1944 г., предложил чучурът да прилича на някои от фонтаните в най-красивите европейски столици. Идеята толкова се харесала на местните хора, че майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов я направил без пари.

И макар чудеса до момента да не са документирани, туристическият поток не секва. Хората идват на това място по различни причини – някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си. Твърди се, че

в Европа друг подобен природен феномен има само във Френските Алпи.

 

 

Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига на тласъка на живата вода. Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес.

 

 

Как да стигнем до там?

 

Село Боснек се намира близо до Витоша и е известно с намерените там остатъци от тракийска могила и римски монети.

Селото се намира на 940 м надморска височина в Боснешкия карстов регион в югозападната част на Витоша планина в Западна България. Отстои на около 15 км от общинския център Перник и на около 40 км от столицата София. В покрайнините на село Боснек тече река Струма, чиито брегове през лятото се превръщат в атрактивна дестинация за пикник.

Днес до местността с живата вода се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за около час-час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил.

 

Малко история

Откритите в околността тракийски могила, гробница и селище, монети и съдове предполагат, че село Боснек е било заселено още в античността (първо от траките, после от римляните). Първите писмени сведения обаче за него се появяват едва през 1417 г. и дават индикации, че възникването на Боснек като село от времето на Втората българска държава (13. – 14. в.). Според легендата, двама братя тръгнали боси през зимата от Македония и се заселили в района.
Въпреки че районът на Боснек се прочува през 17-и в. покрай пътеписите на османския пътешественик Евлия Челеби, селото става обект на засилен интерес едва през 60-те години на 20-и в., когато спелеолозите започват да проучват пещерите в областта. Днес, заедно със съседното село Чуйпетлово, Боснек се радва на голям наплив от посетители през уикендите – не само заради близостта си до София, но и заради богатството от природни забележителности в района.