Италианското правителство се противопостави на Европейската комисия и се придържа към бюджетния си план. Вицепремиерът Матео Салвини коментира, че дефицит от 2,4% и прогнозен ръст от 1,5% остават непроменени, съобщава Би Би Си.

ЕК е обезпокоена от високите разходи и високите нива на дълг на Италия и предупреди Рим да преразгледа бюджета си или да се изправи пред възможни санкции. Вчера бе крйният срок за управляващите в Италия да отговорят на възраженията си.

Предупреждението на комисията към Италия, третата по големина икономика в еврозоната, е безпрецедентно по отношение на държава – членка на Европейския съюз и сега трябва да реши дали да започне дисциплинарни мерки срещу Рим.

Италианското правителство обеща да „сложи край на бедността“ с минимален доход за безработните, заедно с обещания за намаляване на данъците и отнемане на удължаването на пенсионната възраст. За да изпълни обещанията си, бе удвоена предходната правителствена цел за дефицит от 0,8%.

В писмото си до комисията Италия потвърди ангажимента си да поддържа публичните финанси, но настоява, че ще се придържа към цел за дефицит от 2,4%, което според нея е „непреодолима граница“. Правителството заяви, че ще се стреми да генерира 1% от БВП чрез продажба на държавни активи, с които ще изплати дълг.

Салвини коментира, че комисията „греши, ако дори са помисли да наложи санкции на италианския народ“.

„Ние вярваме, че това е бюджетът, необходим на страната, за да продължи напред“, обяснява Луиджи ди Майо.

Италианският финансов министър Джовани Триа и международни наблюдатели се надяваха, че страната ще задържи дефицита си под 2% от БВП, а може би и на 1,6%. Докато 2,4% е под дефицит от 3% по правилата на еврозоната, нивото на дълга на Италия е тревожно.

„За първи път комисията е задължена да поиска от една държава от еврозоната да преразгледа своя проектобюджетен план, но не виждаме друга алтернатива, освен да поискаме от италианските власти да го направят“, коментира миналия месец еврокомисарят Валдис Домбровскис.

„Изкушаваме се да се опитаме да излекуваме дълга с повече дълг. В някакъв момент този дълг започва да тежи твърде много… и нямате никаква свобода“, допълва Домбровскис.