Иван Хаджийси

Най-заслужилият дупничанин в историята на града е един от спасителите на Самарското знаме и строител на Гимназията и Основно училище “Евлоги Георгиев”

 

Димитър Янакиев Радев е роден на 25.10.1852 г. в гр. Дупница, където е починал на 16.11.1918 г. За неговия живот и дейност кратки, но неточни сведения дава дупнишкият краевед Асен Христов Меджидиев (01.11.1899-14.01.1985 г.) на стр. 193 – 195 в своята книга “История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от 14-и век до 1912-1963 г.”, С., 1969 г. За пореден път изпълнявам свещения си дълг на краевед-изследовател на Дупнишка околия и в резултат на дългогодишни изследвания публикувам настоящата статия.

Димитър Радев през 1897 г.

Димитър Янакиев Радев участва в Сръбско-турската война през есента на 1876 г. и след това избягва в Русия. Той участва в Трета дружина на Българското опълчение от 20.04.1877 г. до 22.06.1878 г. В боевете при Стара Загора през м. юни 1877 г. Димитър Радев е проявил героизъм и е един от спасителите на Самарското знаме. За проявен героизъм в боевете при Шипка и Шейново и

 

за спасяване на Самарското знаме той е удостоен с Георгиевски кръст “За храброст”

и е произведен в чин сержант. След освобождението на България от османско владичество Димитър Радев е бил старши конен полицейски стражар, началник на областния затвор в гр. Дупница и е активен общественик. От 6 февруари 1895 г. с Протокол № 13 от заседание на Дупнишкия градски общински съвет за кмет е избран Димитър Янакиев Радев, на мястото на подалия оставка Димитър Чуков. Той е учител и борец против гръцкото и турско духовно робство, избиран е за депутат. Димитър Радев е кмет на гр. Дупница и общината до 15 май 1899 г.

Като кмет е проявил голяма активност и по негово време е засадена боровата гора в местността Кършия; през 1895 г. започва изграждането на Градската градина; През 1897 г. е построена двуетажната сграда на дупнишката гимназия “Княз Борис  Търновски” – бъдещия цар Борис Трети, а през 1898 г. по негова инициатива е построено Основно училище “Евлоги Георгиев” в махалата “Хисарлъка” в гр. Дупница.

Надгробният паметник на Димитър Янакиев Радев (1852-1918 г.).

 

Избиран е три пъти за депутат:

 

през 1897-а в Деветото обикновено народно събрание; през 1911 г. в Петото велико народно събрание; през 1912 г. за трети път. Димитър и Еленка Радеви са имали трима синове и четири дъщери, които са живеели като достойни българи и завинаги са запазили обичта си към род и Родина. Въпреки превратностите на времето признателните дупничани са съхранили спомените за Димитър Радев и една от улиците в гр. Дупница, до Гимназията, носи неговото име.

Неговият син генерал-майор Тодор Димитров Радев е изтъкнет военен теоретик и като министър на народното просвещение през 1935 г. е създал Учителския институт в гр. Дупница, който просъществува от 1935 до 2006 г.

Положих огромни грижи и на 6 май 1998 г. се запознах подробно със семейния архив на генерал Тодор Радев. От 1949 до 1955 г. той е интерниран с цялото си семейство в гр. Луковит. Оставен без пенсия, роденият на 27.02.1887 г. генерал Тодор Радев умира в немилост и забрава в гр. София на 03.11.1957 г. Неговата съпруга Пенка Тороманова е била блестяща оперна певица и нейното дело е продължила дъщеря им Вася Т. Радева като оперна певица. Синът инж. Димитър Т. Радев е работил като инженер по топлотехника. Вася Радева е на 94 години, жива и понастоящем и много се гордее със своя изтъкнат дупнишки род. В книжка първа на “Военноисторически сборник” от 1999 г. публикувах статия за генерал Тодор Радев и неговото семейство. На 24 март 1999 г. представих тази моя публикация пред Вася Т. Радева и Ваня Радева, съпруга на покойния инж. Димитър Т. Радев. Дълбоко развълнувана, Вася Радева само промълви:

Потъналият в бурени и забрава гроб на Димитър Радев, 11.11.2018 г.

 

 ”Мили татко, добре дошъл отново в гр. Дупница!”.

 

 

На 11 юни 1998 г. Общинският съвет в гр. Дупница на своя тържествена сесия единодушно удостои посмъртно с високото звание “Почетен гражданин на град Дупница” генерал-майор Тодор Димитров Радев. На 22 май 1998 г. по моя инициатива и в присъствието на неговите наследници на негово име бе наименована 203-та аудитория в Педагогическия колеж – Учителския институт в гр. Дупница.

Историческата истина повелява да кажа, че Димитър Янакиев Радев е развил и много активна дейност като депутат от Народната партия. Поддържал е лични и приятелски връзки с ръководителя на тази партия и тогавашния министър-председател Константин Стоилов (доктор по право). Димитър Радев е участвал активно в дискусията и приемането на редица закони, при провежданата умерена протекционистична политика от правителството в страната. През 1897 и 1898 г. Димитър Радев е председател на дупнишкото читалище “Напредък”, достоен продължител на създаденото през 1858 г. в нашия град читалище “Зора 1858”. По това време той е

 

 

прилагал и репресивни мерки спрямо своите противници

 

 

 

и най-вече за около 50 души, членуващи по това време в Дружество “Младост”. Това дружество е създадено на 25 май 1897 г. и е просъществувало до края на м. декември 1899 г. Димитър Радев е бил категоричен противник на съществуването на Дружество “Младост”, което е проявявало активна културно-просветна дейност. Димитър Радев е бил застъпник за обединяването на това дружество с Читалище “Напредък” и тази негова идея е реализирана в края на 1899 г. На 3 май 1899 г. по негова инициатива е образувано “Поборническо дружество”, в което са членували опълченците от Шипка и доброволците от Сръбско-българската война от 1885 г. от Дупнишкия край.

Неговият син Борис Димитров Радев, 22-годишен студент, и Димитър Чапкънов, на 46 години, на 17.11.1918 г. заявяват в общината, че предния ден Димитър Янакиев Радев е починал на 68 години в 17,00 часа. Определено трябва да кажем, че Димитър Радев е най-заслужилият дупничанин в историята на град Дупница и едно от учебните заведения трябва да поеме шефство за поддържане на неговия гроб. Поклон, дълбок поклон пред името и делата на славния дупничанин Димитър Янакиев Радев.

 

Гл. ас. Иван Хаджийски, Краевед-изследовател