Женските и психическите болести се лекуват не от камъка, а от голямата черна змия, убедени са в Сатовчанско

 

Обвито в мистика, тракийското светилище в местността Скрибина край сатовчанското село Крибул привлича с чудесата си хора от цялата страна. Хиляди хора се стичат на това място с надеждата да намерят лек. Те вървят по стъпките на баба Юлия, като последната им спирка е тайнственият камък, чиято магическа сила остава неразгадана и до днес.
Крибул доби огромна популярност с лечителката баба Юлия и с местността Скрибина, където се намира чудодейният камък. Легендите разказват, че той

 

лекува всички болести, стига достатъчно силно да вярваме. 

 

Случило се е и на Юлия Земеделска. Преди много години се разболява тежко и оцелява благодарение на скалната арка. Тогава жената дава обет – да помага на хората, докато е жива. Именно баба Юлия Земеделска (с рождено име Хава) прави ритуалните практики на праисторическото светилище Скрибина. Тя е родена и живее в селото и нарича самия ритуал „каране на камъка“. Преди години се разболява от неизлечима тежка болест. Претърпява няколко хирургически интервенции, от които ефектът не е благоприятен. Нейната майка дълги години е лечителка, а след това и нейната по-голяма сестра, които изпълняват обреда по изцеление на светилището. Сестра й решава да я заведе на място и да изпълни изцерителния ритуал. Юлия през годините многократно е отказвала да поеме функциите на лечителка от своята сестра, но поради така стеклите се обстоятелства, след като участва в ритуала и оздравява, тя се зарича да помага на болните хора за изцеление и приема тайнството от майка си. На мястото

 

тя се заклева да извършва ритуални практики

 

там, с които да помага на болните и нуждаещите се. Според запазената древна традиция лечителската дарба се предава по кръвна линия, защото нейната майка е лекувала на мястото, преди да почине.

Вече дълги години баба Юлия върви към трудния път на изцелението и всеки ден поема мъката на стотици хора.
„Аз не ги лекувам хората. Само им лея куршум и ги водя на камъка. Вярата ги лекува. Аз не съм по-нагоре от лекаря“, споделя Земеделска.
Всяка сутрин възрастната жена тръгва към камъка и върви 6 км до там. Върви през гора от дрехи. Вярва се, че ако остави дрехата на болния в тази мистична гора, болестта ще го напусне. Всяка една от закачените по дърветата дреха символично носи частица от болката на стотиците хора, тръгнали да търсят изцеление от камъка.
Едва когато човек е изпълнен със силна вяра, чудесата започват да се случват, твърди лечителката. Казва още, че през годините е станала свидетелка на неща, които и тя самата не може да си обясни. За да получиш помощ от камъка, трябва да отиваш там с вяра и с надежда, че той ще ти помогне, казват крибулчани. С навлизането в сакралната територия започва и ритуалът.
Най-напред

 

болният се качва по дървена стълба, окичена с червен конец,

дълъг колкото ръста му. След това се промушва през отвора на скалата. Вярва се, че колкото повече скалата го притиска, толкова по-добре за търсещия здраве и изцеление.
След промушването се пали огнен кръг около стъпката – символ на изгарянето на болката и в същото време проекция на слънцето на Земята. Символика и значение има и с разположението на отвора – входът сочи изгрева на слънцето, а изходът – залеза. След още едно промушване вече си извън сакралната територия.
Болният трябва да носи със себе си стара връхна дреха, която трябва да върже на едно от дъбовите дървета след ритуала. Така той

 

 

оставя болестта си там и се връща здрав.

 

На специално място се слагат и монети. Оставените дрехи и предмети обаче не трябва да се пипат, тъй като се вярва, че който наруши това табу, всъщност взема болестта на този, който я е оставил.
Забележително е и схващането, че скалата се стопанисва от змия.
Тя се явява при всяко провеждане на ритуал, но не хвърля в паника посетителите, тъй като си стои мирно и кротко. Според жителите на Крибул тя може да приема много образи, включително и този на човек. Според вярването, женските и психическите болести тук се лекуват не от камъка, а точно от голямата черна змия – стопанин на святото място, която вика по обредно-магически път посветена в лечебните практики жената лечителка.

Студентка от Триград не можела нито да говори, нито да се движи. Нейните родители я водили къде ли не, но от това нямало никакъв ефект. Последната им надежда бил манастирът в град Хаджидимово. Там обаче се срещат с жители на Крибул, които чувайки тъжната история на момичето, ги канят да посетят местността край тяхното село. Семейството, без много да се чуди, приема. И чудото става –

 

след първия ритуал момичето започва да говори,

 

а след втория вече се движи без никакъв проблем. Според археологическите проучвания историята на светилището датира от 4-ти в. пр. Хр. По времето, когато Югозападните Родопи били населявани от тракийското племе беси. От тогава насам местните хора почитат светилището и целогодишно извършват култови ритуали, с които се надяват да помогнат на болните, които отиват там с надеждата да оздравеят.