Бившият футболист на петричкия „Беласица” Десислав Токов: В Кипър местен човек ще ти помогне, но не и българин, всичко блести от чистота, стари коли карат само гурбетчиите

Обмислям да продължа футболната си кариера в отбора на „Малеш” (Микрево), призна младият играч

 

Десислав Токов е роден на 09.10.1991 година в Петрич. Рожба е на ДЮШ на „Беласица” (Петрич). Играл е в мъжките отбори на „Беласица”, гръцкия „Анагениси”, „Пирин” (Гоце Делчев) и „Малеш” (Микрево). От няколко месеца е в Кипър. Свързахме се по телефона с футболиста, който беше любезен да отговори на зададените му въпроси:

– Деси, къде се намираш в момента?

– В момента съм в Кипър при родителите си. Дойдох, за да се пробвам в местния футболен отбор „Енеад”, играещ в трета лига. Преминах пробния период, одобриха ме, медицинските ми изследвания са много добри. Изведнъж, преди да подпиша договор, се появи нещо неочаквано. Съгласно вътрешните наредби, касаещи футбола на територията на страната, щом си над 24 години, заемаш квота на двама чуждестранни футболисти. За жалост в момента в отбора играят един 30-годишен и един 32- годишен. При това положение няма свободна квота за мен. С мъка се разделихме, но като приятели. Поканиха ме да изчакам и да продължа да тренирам и при първа възможност след освобождаване на квота да бъда веднага картотекиран. Отказах да остана. Осем дни след това бях и на проби в отбора на „Пея”, който е бивш участник в елитната група на кипърското първенство. Бях изпробван в три контролни срещи. Останаха доволни от мен, но за жалост се появи нов проблем – липса на личен мениджър. Тук играят доста чуждестранни футболисти от Азербайджан, Украйна, но са уредени чрез мениджъри. Имам покана от няколко български отбора и ще приема тази оферта, която е най-добра за моята футболна кариера.

– С какви впечатления остана от престоя си в Кипър?

– С много добри впечатления. Непрекъснато има туристи от цял свят. Местните хора са много дружелюбни, поздравяват те приятелски, канят те на гости. Нямам думи за чистотата по улиците и тротоарите. Търговските обекти са заредени с всичко, което ти дойде наум. Цените са нормални, а за отношението на търговските работници – нямам думи. Автомобилите в тази страна са с автоматични скорости. Почти всички автомобили са нови, втора употреба използват само гурбетчиите. Отношението към нас, българите, е на нужното равнище. Местен жител ще ти помогне, но не и българин. При пристигането ми в Кипър клубът, в който преминах пробен период, ми осигури самолетен билет, посрещнаха ме много топло, даже ми изплатиха една заплата. Такова нещо досега не ми се е случвало нито в „Беласица”, нито в „Пирин” (Гоце Делчев), където получих само обиди и разочарования. Нямам думи за престоя си в отбора на „Малеш” (Микрево), които ме ценят като футболист, макар и отвън, приеха ме радушно и ме изпратиха съвсем дружелюбно, след като разбраха, че ще се пробвам в отбор от кипърското първенство. Възможно е всичко това да надделее и отново да облека фланелката на „Малеш” (Микрево). Голям спомен по време на престоя ми в Кипър е, че заедно с мои сънародници, любители на футбола, посетихме мача Кипър-България. Бяхме настанени в отделен сектор, където цареше пълно спокойствие. Много красив стадион, подобен на гръцките. Всички останахме с отлични впечатления от играта на футболистите на А-отбора на България, най-вече от Николай Бодуров. Жалко че шансът не бе на наша страна и срещата завърши 1:1 – резултат, който се оказа и фатален за класирането ни в групата.