Църквата „Св. Никола“ в село Марица привлича туристи и поклонници с уникални стенописи от 16-и в.

  • Директорът на музея в Самоков Веселин Хаджиангелов: Марица и Радуил са били известни с железодобива през целия османски период и това е давало по-големи свободи на населението

 

 

Ширнало се в полите на Рила, село Марица по нищо не се отличава от останалите български села. Чисти улици, подредени дворове с цъфнали дървета и цветни лехи. В сърцето на това китно село, сред идилията се крие паметник на културата – църквата „Свети Никола“. За това

съкровище на изобразителното изкуство

научаваме от директора на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов. Датирана от епохата на Възраждането, църквата „Свети Никола“ преминава през три периода на изграждане. Тя е построена през последните десетилетия на 16-и век, по времето на османския период. Архитектурата е типична за късното Средновековие – еднокорабна, едноабсидна, със стени дебели около метър от камъни, споени с хоросан. Вторият период започва от 1830-а

 

 

по време на управлението на султан Махмуд.

 

 

За това свидетелства надпис над входа на западната фасада. Третият етап е след 1869-а. Тази необходимост от разширяване на храмовото пространство говори за увеличаване на християнското население в село Махала – старото има на Марица. При реставрация през 1961-ва е взето решение църквата да остане в оригиналния си вид. Веселин Хаджиангелов разкрива подробности и за стенописите и иконографите: Един от най-добрите изследователи на църквата е изкуствоведът Асен Чилингиров, който е автор и на монография. Според него ранните стенописи са от края на 16-и век и са правени на два етапа. Непосредствено след построяването изписването е върху глинена подложка. От тях са запазени няколко фрагмента. Вторият етап е няколко години по-късно. Върху варова мазилка са изографисани, наред със светците, и

 

конни фигури на свети Георги и свети Димитър.

 

В олтарното пространство има фризове с медальони на християнски светци, цикъл с празнични сцени. На свода великолепно са изпълнени Христос Пантократор – в двоен кръг с медальони на Богородица и Йоан Кръстител. В стенописите от края на 16-и век личи опростен стил, който се доближава до раннохристиянското изкуство на Комниновата епоха. Може би са прави изследователите, които смятат, че зографите са дошли от Атон и най-вероятно са от обкръжението на учениците на свети Пимен Зографски, работил в района на Софийската Мала Света гора. В западната пристройка има стенописи от 19-и век – дело на самоковски зографи. Асен Чилингиров смята, че

 

главен майстор на зографите е Йоан Иконописец,

 

евентуално синът му Никола Образописов, Христо Йовевич, Михал Белстойнев – един от последните самоковски зографи. На свода освен Христос и Йоан Предтеча се виждат сцени от житието на свети Никола. Как в малко селище като Марица, в османско време, е построена богато изографисана църква, събеседникът ни обяснява така: Селата около горното течение на река Марица – Марица и Радуил, са били известни с железодобива през целия османски период. Това е давало по-големи свободи на населението.

 

Проходът към днешния курорт Боровец

 

 

е бил охраняван от дервенджии. Това е позволявало християнското население да строи свои храмове, да празнува своите празници. Друга причина е, че са разполагали с повече средства. За множеството християнски паметници в района Хаджиангелов разказва, че според запазените регистри в музея в Самоков селата са предимно с християнско население и продължава: Предвид топонимията, съхранена стотина години, всички местности носят имена от пантеона на българските светци. В тях са изградени оброци, параклиси. Показателно в това отношение е село Радуил, където има над 40 параклиса. Не се ли нуждае църквата „Свети Никола“, чиито стенописи са художествен паметник на културата, от съвременни дарители, за да остане за поколенията?

 

Опазването и съхранението на религиозните паметници

 

 

е наш дълг. Неслучайно през 60-те години на 20-и век новосъздаденият тогава Институт за паметниците на културата беше предприел мащабна акция по реставриране и консервиране на старите църкви. В този период е спасена и църквата в село Марица. Веселин Хаджиангелов отправя покана към всички да посетят селото и църквата „Свети Никола“, откъдето ще си тръгнат възхитени от великолепието на архитектурата и стенописите.