• Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът, за да се излекуват

  •  Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година

 

Ha 6 янyapи пpaзнyвaмe eдин oт гoлeмитe xpиcтиянcĸи пpaзници – Йopдaнoвдeн. Cпopeд peлигиoзнитe вяpвaния нa тoзи дeн Иcyc Xpиcтoc e пoĸpъcтeн в peĸa Йopдaн oт Йoaн Kpъcтитeл. Πo тpaдиция нa Бoгoявлeниe ĸpъcтът ce xвъpля в лeдeнитe вoди нa peĸa или дpyг вoдoeм и млaдитe мъжe ce втypвaт дa гo xвaнaт. Mъжът, ĸoйтo yлoви ĸpъcтa, щe бъдe здpaв и щacтлив пpeз цялaтa гoдинa. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника – Богоявление. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи. Според народните вярвания нощта срещу Богоявление е една от най-магичните нощи в годината. Тя е известна като Водици или Водокръщи и е голям български празник, който води началото си от езическите времена. Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата, нейната способност да „помни“. Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея. Вярвали, че има жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода… А според старите българи в полунощ на Богоявление водата започва да „чува“ и да сбъдва желания.

Какво се прави в нощта срещу Водици (5 срещу 6 януари)?

Според поверията, когато се стъмни на 5 януари, трябва да налееш вода в едно котле или малка тенджерка. Желателно е съдът да не е пластмасов. Изнасяш водата навън – на двора, на балкона или перваза на прозореца. Хващаш съда с две ръце и притихваш малко с водата си. Остави я да те усети. Поздрави я и й кажи името си, за да се запознаете. Постойте още малко така заедно и се прибери. Нека водата ти остане няколко часа под небето, за да се „измълчи“ и пречисти. Преди полунощ излез отново при нея. Точно тогава, преди Водици, силата й става най-голяма. Отново хвани съда с две ръце. Свържи се с твоята вода. Помисли кое е най-голямото ти желание. Когато си сигурен, го изречи на глас. Притихни отново и постой с водата. Опитай се да „видиш“ в нея мечтаната от теб картина. И отново на глас кажи най-старото и силно наричане: „Реченото ми да бъде сторено!“ После покрий водата с чиста бяла кърпа и се прибери. На следващата сутрин – 6 януари, след като се събудиш, първо отиди при водата си. Измий си очите с нея, можеш да отпиеш, можеш да полееш цвете и да напръскаш дома си. Не забравай да й благодариш! Това е наречена вода и тя ще носи енергията на желанието ти, вярва народът. Силата й е правопропорционална на емоцията, която си вложил в нея и на вярата, изпълваща душата ти.

След службата

 

свещеникът хвърля кръста в реката, а само неженени мъже скачат

 

 

в ледените води, за да го извадят. Вярва се, че този, който успее, ще бъде здрав и щастлив. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Имен ден празнуват Богдан, Богдана, Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Божанa.