Eпископ Поликарп с отец Димитър, съпругата му - презвитера Камелия, и дъщеря им Силвия
  • Необходимо е смирение, за да добруваме, за да бъдем богати, трябва ежедневно да променяме себе си и да се утвърждаваме в любовта, каза Поликарп на богослужението в Сапарева баня

 

Белоградчишкият епископ Поликарп води неделното богослужение в черквата „Св. Георги Победоносец” в кв. „Гюргево” в Сапарева баня.

 

Моменти от службата, водена от владиката.

С благословението на патриарх Неофит, заедно с викарния епископ служиха архимандрит Никанор – игуменът на Църногорския манастир “Св. Козма и Дамян“, архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски, архиерейският наместник на Санданска духовна околия Георги Танчев, предстоятелят на храма Димитър Недялков, свещенослужители от София и от съседните селища, които са част от Дупнишка духовна околия. В началото на литургията владиката пострига за „четци и певци“ трима младежи, които искат да помагат на местните свещеници в техните енории. Единият от постриганите се казва Йордан Попов и е от с. Крайници, другият – Иво, който помага по време на служби в черквите в Дупница, а третият служи в Гигинския манастир. На службата присъстваха стотици вярващи.

Владиката даде причастие на няколко дечица.

Сред дошлите бяха и дечица, на които високопоставеният служител даде причастие. Храмът „Св. Георги“ в Гюргево е един от старите в града – тази година ще отбележи 180 г. от построяването си. Църквата е с много интересна архитектура. Вкопана е в земята така, както са били построени повечето църкви по време на османското владичество и представлява трикорабна базилика с открит притвор. Уникална е за българските земи по своята вътрешна дървена архитектура. Построена е с камъни и дървета, които първоначално били предназначени за строеж на друг храм.

Построена е от майстор строител Цветко от с. Жаблено, Радомирско, което се разбира от надпис върху фронтона на западната страна на храма: „1840 светаго великомученика Георгия, Майстор Цветко от Жаблер, Радомир кааза“. Изографисана e със сложни композиции, които са запазили автентичните си стенописи. Основно през 2006 г. е реставриран притворът, като са изрисувани първоначално положените сцени на митарствата и „Страшния съд“.
„По всичко личи, че енорията е жива и дълбоко въцърковена. Храмът е приветлив и чист, а множеството вярващи свидетелстват за духовната традиция и живот на християните в района. Мнозина записаха имената си за молитвено споменаване, а други бяха донесли различни приношения, с които раздадоха в края на богослужението”, споделиха впечатленията си гости от митрополията. Към многобройното църковно изпълнение с топло, пастирско слово се обърна еп. Поликарп. Той поздрави множеството и изрази своята радост от общата молитва. Владиката припомни библейските събития, които в тези дни отново Църквата преживява и говори за духовната промяна и стремеж, който трябва да имаме като християни. „Необходимо е в смирение, в постоянно обновяване човек да се труди с живота си, с примера си, със служението си и да пази онова, което е приел при своето св. кръщение. Не само да го пази, но и да го раздава на другите край него… затова в тези дни, в които си спомняме за Христовото кръщение, се утвърдим в покаяние, в нов живот и с обновени светли чувства да тръгнем и вървим по пътя на спасението. За да добруваме, за да бъдем богати духовно и материално, трябва ежедневно да променяме себе си и да се утвърждаваме в любовта“, обърна се към присъстващите епископ Поликарп. Владиката предаде благословиите и благопожеланията на патриарх Неофит за новата година, с пожелание всеки да намери своя достоен път за спасение. Развълнуван от думите на епископа, отец Димитър благодари на владиката и му подари  домашно приготвени питка, вино, боров мед, сладко от смокини и плодове. Местните са очаровани от владиката. „Това е един млад човек, превърнал се в истински духовен старец. Вече са много малко хората като отец Поликарп”, казаха сапаревобанци, които познават епископа от години.