Традции на Бабинден – бабата акушерка кади под полите на жените, за да раждат повече деца

  • При поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: “Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!”

 

 

Чисто женски празник, Бабинден е свързан с родилните обичаи. На него се изпълняват само народни обреди, свързани с бабата акушерка. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са “бабували” на родилките. От там идва и названието му – Бабинден.

От рано бабата акушерка

 

обикаля домовете, където е помагала при раждането

на деца или, както се казва, където е бабувала. Във всяка къща окъпва детето, ако е по-малко, а на по-големите измива очите – поредният обред, свързан с водата и нейната очистителна сила. След това бабата се връща у дома си и чака гости. При нея идват с дарове (варакосана китка, сапун, пешкир) всички жени, които е израждала. Започва гощавка, на която могат да седнат само жени. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино.

 

Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната.

 

Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца.  След богато угощаване идва ред на песните и хорото, което се води от бабата. През целия ден жените се отдават на буйно веселие, позволявайки си много волности със срещнатите по пътя мъже. Затова в някои райони на този ден мъжете не смеят да излизат на улицата, та да не станат прицел за подигравка. В други региони на страната не бабата ходи при родилките, а те при нея. Още преди изгрев слънце

 

майките с малки деца до три годинки отиват на чешмата,

 

за да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й “полеят”. Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите – в това е вложена символика за здраве и берекет. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.

 

Бабата закичва невестата и с китка здравец,

 

вързана с “мартеничка” – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: “Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!” След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила (“хванала”), червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се

 

вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

Кулминацията в обредността е обредното изкъпване на бабата акушерка в реката или на чешмата в двора. Целта на ритуала е чрез водата жената да се пречисти от злите сили, защото в народните представи възможностите на бабата се оценяват като свръхестествени – тя помага за раждането на новия живот. Още повече че често се случвало бабата едновременно да е и лечителка, и баячка, и врачка. Стар ритуал описва къпането по следния начин: Гостите изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Мъжете, преоблечени като “волове”, с кожени маски и рога, теглят колата и така обикалят цялото село, всички домове. Ако

 

по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп.

 

Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като “влечугане” на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.