“Не взимай нищо освен снимки, не оставяй нищо друго освен отпечатъци, не убивай нищо освен време!” – гласи законът на урбекс туризма
Желанието за приключения постоянно кара сетивата да търсят нови и нови начини за задоволяване на изследователската тръпка. Пребродили на шир и длъж земята, посетили всякакви спиращи дъха дестинации, малко по малко у съвременните откриватели нараства нуждата от нещо ново. И така, от мрачните подземия на отдавна забравени бункери, от призрачните стаи на опустели старинни замъци и разрушените помещения на някогашни фабрики се ражда любовта към изследването на изоставените сгради или просто урбекс. Понятието урбекс произлиза от словосъчетанието urban exploration, което ще рече “изследване на градската среда” и в него попадат няколко подвида интеракции с околното пространство. Днес това хоби се радва на популярност в целия свят, а през последните няколко години се забелязва засилващ се интерес и у нас. А сега си пригответе фенерче и чифт здрави обувки, защото с настоящия материал ще ви разведем из прашните коридори на 5-те най-популярни урбекс обекта у нас. И не забравяйте основното правило, от което се ръководи всеки посетител на подобен род места – “Не взимай нищо освен снимки, не оставяй нищо друго освен отпечатъци, не убивай нищо освен време!”
-
Дом-паметникът на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа
несъмнено е най-известният урбекс обект у нас. Славата на социалистическия монумент е толкова голяма, че се носи по целия свят и ежедневно привлича десетки чуждестранни туристи, желаещи да разгледат изоставения бетонен исполин. Издигнат през 1981-ва, монументът днес е символ на краха на социалистическата система у нас. Сред разрушените помещения все още могат да се видят остатъци от произведенията на монументалното и декоративното изкуство, украсявали мащабното здание.
-
Паметникът на българо-съветската дружба във Варна
е следващият по популярност БГ обект сред иностранната аудитория и е любима тема на много български фотографи, занимаващи се с проблемите на изоставените сгради и посткомунизма. Паметникът е създаден през 1974-та на историческия хълм Турна тепе, където се помещавал щабът на руската армия по време на Руско-турската освободителна война. В мащабната соцпродукция са инвестирани над 10 000 тона бетон, а вечер 180 прожектора, заедно с мощна озвучителна уредба, от която звучала Седма симфония на Шостакович, създавали необходимата епична атмосфера.
-
Ардинското село Дядовци е най-известното изоставено село
в страната, а популярността му се дължи на минаващия край него път за друг важен туристически обект – Дяволският мост. Угаснало преди повече от 20 години, родопското село е изпъстрило с къщурките си един от склоновете на планината. А те не престават да привличат любопитството на туристите, решили да посетят тези места.
-
Вилата на индустриалеца Пенчо Семов в Габрово
е най-новото попълнение в клуба на най-известните изоставени убекти у нас. Тя се прочу преди по-малко от година – през лятото на 2015-а, но от тогава до сега през нея минаха внушителен брой урбекс фенове, журналисти и телевизии, а софийската метъл група Velian дори си направи фотосесия из помещенията. Известна още като “Старопиталището”, тази впечатляваща с архитектурата си сграда е построена през 1933-та и известно време е изпълнявала функциите на вила за отдих на семейството на бележития габровец, както и на място за посрещане на гости. След смъртта му е трябвало да се превърне в дом за настаняване на пенсионери, но съдбата има други планове за нея и я превръща в инфекциозно отделение на болницата в Габрово.
-
Захарната фабрика в София,
категоризирана през 1974-та като паметник на културата с национално значение, е последният обект в нашия скромен материал и за съжаление единственият, който вече не съществува. Отскоро той е достъпен за разходки само чрез снимки. Построена през 1898-а, фабриката, помещавала 118 години история между стените си, днес представлява просто “още една тухла на земята”. Оставена и дори “подпомогната” да загине от собствениците си, тази сграда с уникална архитектура през последните 12 месеца се стопи до размерите на спомен в съзнанието на софиянци.
