За старите българи народната носия е била на особена почит.
Старите баби разказват, че когато били млади, започвали да везат дрехите си на някой от пролетните празници. След това те пускали дрехата в реката и наричали: „Колкото бързо тече водата, толкова бързо да везат ръцете ни!”.

В Ихтиманско например сукманената носия с къси ръкави, а старите сукмани от Самоковско и Дупница са с три четвърти ръкави. Във Вакарелско, освен черния сукман (известен там като „бало”), се среща и тъмнозелен сукман. Шевицата по него е с безцветни стъклени мъниста. По-обикновеният сукман в Ихтиманско, Вакарелско и Ветренско няма шевица от мъниста. Но затова пък той се „кипри” със сърмена шевица – по пазвата, по ръкавите, по долната част на сукмана. В следващите снимки може да се насладите на образци от местната автентична носия, по-известна като ихтиманска носия.