• На 1 февруари празнуват имениците Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Радка…

 

На 1 февруари църквата празнува Деня на мъченик Трифон, славен като светец лечител. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но следващият император – Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени християни да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който бива посечен с меч.

В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда: 40 дни след раждането на сина си

 

света Богородица отишла да чете молитва.

 

На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце, се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила. Като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа. Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал: „Аз не режа така, а така!”

 

Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа.

 

 

Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празникът е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос). Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур.

 

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино.

С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Предвождани от него, хората обикалят по къщите, благославят, ръсят с китка босилек и обилно се черпят. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

 

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията:

 

„Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с „Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение Господне и 3 февруари – Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

На този ден имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.