-
Всички казват, че изглеждам много по-млад, но това е ген, 60 години звучат много, но не ме стряскат, казва обичаният скиор
Самоковският скиор Петър Попангелов, който преди дни празнува грандиозно 60-и юбилей, е сред чудесата в българския спорт. Допреди дни той беше единственият българин с победа за Световната купа в алпийските ски, а освен това има шест втори и четири трети места. Завършил е 37 пъти в топ 10 на Световната купа. Печелил е Европейската купа, има две шести места на олимпиади и три титли в слалома на Световните студентски игри. Когато се състезаваше, улиците опустяваха, а всички заставаха пред телевизорите. И никой друг наш скиор повече от 30 години не успя да повтори успеха му. На 31 януари Петър Попангелов навършва 60 години. Юбилеят му е повод за празник и за равносметка. А Пепи, както го наричат всички приятели, с удоволствие се връща към златните години на българските ски.
Всичко започва през декември 1962 г.
Тогава Пепи е на 2 години и 11 месеца и се озовава в раницата на баща си. Поемат към 2389 м надморска височина. На хижа „Мусала” се провежда зимният лагер на най-добрите скиори от онова време – Петър Попангелов-старши, Михаил Попангелов, Костадин Коцов… А Петър Попангелов-старши води сина си не просто да го научи да кара ски. Иска да го направи шампион. „От онези дни си спомням как тичах по масите в хижата от радост, че ще карам ски – казва Попангелов-младши. – Там
имаше една писта, „бебешката“ й викахме,
с малко наклонче. Там баща ми ме учеше да ходя със ските, да се въртя, да правя рало.“ От този момент двамата Попангелови прекарват зимите на Мусала, а месеците и годините минават в тренировки. Първият официален старт на Младши е през 1966-а, на писта „Червено знаме“, за купа „Пионер“. Дебютът е увенчан с второ място. Но и преди това Старши знае, че синът му има талант. И продължават да работят усилено. „Винаги съм казвал, че големите успехи се дължат 60 процента на спортиста и 40 процента на треньора. Моят баща ми даде основата, но както казва Херман Майер, „всичко е в моята глава“ – обяснява Попангелов. Следват републикански титли и стартове за Европейската и Световната купа. През цялото време Попангелов Старши и Младши тренират усилено и работят за големите победи. И те не закъсняват…
Големия скок
Пепи прави със спечелването на Европейската купа през 1977 г. А когато с 65-и номер в Берхтесгаден става десети за Световната купа, вече вярва, че има място в световния елит. След това започват победите над най-известните от онези години: Ингемар Стенмарк, Боян Крижай, братята Фил и Стив Мер, Марк Жирардели, Александър Жиров. За да дойде звездният му миг. „Най-ценната ми победа е първото място за Световната купа в Ленгрис (Германия) на 8 януари 1980 г. – споделя Пепи. – Там беше най-трудно и се караше с най-високо качество. Голяма беше емоцията и на двете шести места на олимпиадите в Сараево и Калгари. Имам още много победи над големите звезди на по-малки състезания, защото когато нямаше стартове за Световната купа, карахме на по-малки състезания. И сега обаче най-много се радвам на купата от Ленгрис. Тя е на централно място на камината в хотела ни в Боровец. Всеки път, като мина край нея, я гледам и й се радвам. Тази година станаха 39 години, откакто я спечелих. И много приятели ми се обаждат, за да ми честитят годишнината.“ Попангелов-младши има забележителна памет. Помни всички дати от състезателната си кариера. Статистиката му е хоби и наистина се забавлява, когато се връща назад.
„Когато се видим с Алберто Томба,
си говорим кой къде е станал втори или трети – смее се Пепи. – На кои олимпиади кой е завършил и кой не.“ Спомня си и датата 7 ноември 1985-а. Тогава получава сериозна травма, която го изхвърля от спорта. На тренировка в Австрия ските му се откачат. Удря се в ограда и се налага да извадят далака му. Връща се на пистата, но е загубил позициите си сред елита. „Лошото е, че можех да карам поне още 2-3 години – казва Попангелов-младши. – Но нямах избор и се отказах.
Тръгнах си с шест победи над Ингемар Стенмарк.
Това е все едно днес Григор Димитров да бие шест пъти Роджър Федерер или Алберт Попов да победи шест пъти Марсел Хиршер. Остана ми желязната дисциплина. Когато съм в София, си лягам в 9,30 или както казват самоковци – с кокошките.“ И днес Петър Попангелов-младши се вижда с много от съперниците си на пистата – с Алберто Томба, Боян Крижай, Ингемар Стенмарк. Но прекарва по-голямата част от времето си в Боровец. Тук е хотелът му, построен, след като се отказва от ските. „Още докато се състезавах, с баща ми си говорихме, че много от големите скиори правят училища и частни хотели. И че ще е добре и аз да направя нещо такова. След това от Общинския съвет в Самоков ни предложиха едно място до пистата.
И така се появи хотелът.
Имах предложение да работя за „Атомик“ от собственика Алоис Рормозер. Бях треньор в Австрия две години, но това беше междинен период. Предложиха ми да стана треньор на Южна Корея, но тогава не знаех английски и казах, че оставам в Боровец. Ако бях приел, 7-8 месеца в годината пак трябваше да съм на ски.“ Така през май 1992-ра Попангелов Старши и Младши наливат основите на хотела в Боровец. Не искат голяма сграда, а през годините правят много реконструкции. Днес хотелът е бизнес, който заема голямата част от времето на големия скиор. Но Пепи се чувства отлично, а животът му продължава да е свързан със ските.
„Обичам Боровец, израснал съм тук
– казва Младши. – В хотела постоянно идват приятели, има страхотна атмосфера. Караме ски. Работата е много, но ми харесва. Не пропускам старт от Световната купа по телевизията, а ако се наложи, пускам повторения. Но е абсурд да не гледам Кицбюел или Венген. Сега съм рекламно лице на Боровец и това ми е достатъчно в ските. Изпълнил съм моята задача.“ Дали е взел максимума от ските и от името „Попангелов“? „Името не беше добре използвано – казва Младши. – А и по времето на социализма беше по-различно. На Запад ските са религия и там големите скиори са на почит. Българите обаче обичат да гледат какво си взел, а не какво си дал. Имах шанса да постигна нещо голямо. И сега, като ходим в Италия и в Австрия,
като стане въпрос, че сме от България, питат дали помним Попангелов.“
Въпреки това Младши продължава да дава. От три години той е почетен председател на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“, която подкрепя младите ски таланти от Самоков и региона. Идеята е на стопанина на ски зоната. Попангелов пък помага с лични контакти. Благодарение на него от „Росиньол“ на няколко пъти подаряват нова екипировка на децата. Преди дни в хотела на Пепи в Боровец освен приятели дойдоха и много журналисти.
Дали 60 години са много?
„Звучат много, но не ме стряскат – казва Младши. – Не се възприемам по този начин, чувствам се на 45. Последните месеци си мисля, че когато бях на 20, 45-годишните ми се струваха остарели. А сега се чудя дали наистина е така. Всички казват, че изглеждам много по-млад, но това е ген. Важното е, че се чувствам добре и все още съм на ски. Карам редовно по прекрасните писти в Боровец. Работя много, защото както и в ските, в хотелиерския бизнес също трябват много усилия и нищо не идва даром.“
