Георги Паликарски

Васил Левски се е укривал при свой съратник в Дяково. Това оповести пред в. „Вяра” архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски.

Васил Левски

По думите му ненадминатият революционер на България се озовава в дупнишкото село, преди да основе таен революционен комитет в Новоселяне (попадащо сега в община Бобов дол), след неуспешен опит да създаде комитет в Сапарева баня. Георги Паликарски цитира друг свещеник от Дупница – отец Тодор. Отдавна покойният отец Тодор знаел за това пребиваване на Апостола в Дупнишко от свещеника Попов от Дяково. За съжаление първите имена и на двамата божии служители не са запомнени. Преданието се публикува за първи път. Георги Паликарски разказа:

Паметникът на Апостола в Новоселяне

„Като ученик в семинарията в София през 1982-1983 г. отец Тодор, който вече отдавна е покойник, ме обучаваше, за да овладея по-лесно служението. Помагаше ми да усвоя по-добре това, което ми преподаваха в училището, учеше ме на поснопенията. Между другото ми е разказвал една история, свързана с Васил Левски. А тя е, че Апостола е бил приютен в труден за него момент от свещеник с фамилията Колчаков от Дяково. Въпросният свещеник, когото наричали Колчак, но за съжаление неговото собствено име не се знае, е бил съученик на Левски в Пловдив. Двамата се срещат, след като Левски опитал да създаде комитет в Сапарева баня. Опитът бил неуспешен, тъй като се появил предател. Той информирал турците в Дупница, че Васил Левски е в Сапарева баня и прави комитет. Намерил се обаче и честен българин, който предупредил Левски за предателството. Казал му, че заптиетата вече знаят за него и се очаква да тръгнат да го арестуват. Научавайки това, Левски тръгва за Самоков, през Говедарци, по течението на река Джерман. С него донякъде вървял и човекът, който му казал за предателството, но впоследствие Дякона го отпратил, останал сам и се върнал. Отказал се да отиде към Самоков, тъй като се почувствал зле. Той е имал незарастваща рана на корема, за която се смятало, че е от времето, когато бил в легията на Раковски. Освен че бил болен, решил да промени маршрута си, за да не се окаже пак предаден и турците да тръгнат по петите му. Така Левски отива в Дяково при поп Колчак, който имал воденица и хан в местността Друмо. Това е в района на сегашния язовир „Дяково”, където е имало стар път за София, църква и гробище. Левски останал няколко дни в хана, но като непознат хората започнали да се заглеждат в него. За да не започнат подозрения, в един момент поп Колчак му дава едно муле и Апостола отива в Новоселяне при местния свещеник и там впоследствие основава революционен комитет.

Отец Тодор ми казваше, че знае всичко това от по-стар от него свещеник от Дяково, с фамилията Попов. Напълно вярвам на думите на поп Тодор. Той беше много честен човек и истински свещеник, каквито все по-рядко се срещат, и не би си позволил да подведе когото и да било.”

Както е известно, има предание, че в село Новоселяне, намиращо се сега в община Бобов дол, през 1867 г. Васил Левски създава първия таен революционен комитет за Дупнишкия край. Според преданието събитията са свързани с местната църква „Св. Теодор Тирон”. Твърди се, че новоселянският поп Стоимен Радов представил Левски като бояджия, доведен да боядиса току-що изградената църква. Така Апостола останал в селото, за да създаде комитет от 13 души. Известно е още, че преди години в Новоселяне бе издигнат паметник на Васил Левски, а на 18 юли 2017 г. бяха открити и две паметни плочи в негова чест, направени със средства от дарения. Едната плоча се намира в центъра на селото, в непосредствена близост до паметника на Левски. Втората плоча е поставена на входа на черквата „Св. Теодор Тирон“ и на нея са изписани имената на 13 жители на Новоселяне, участници в тайния революционен комитет.