-
Основните проблеми са субсидиите и осигуровките, цената на пчелния мед в региона скочи
-
Продуктът по големите вериги е разреден, но е по-евтин и затова хората си купуват от него
Пчеларите в Дупница се стопиха от 250 на 30. Намаляват и младите хора, които искат да се занимават с този занаят, защото началото е трудно и са нужни готови финанси. Това заяви в интервю за в. „Вяра” председателят на пчеларско дружество „Рила” в Дупница Георги Орлев. Той се занимава с производството на мед от десетилетия. Орлев говори пред „Вяра” за проблемите на местните пчелари и разясни каква е гъстотата на истинския и разредения мед.
– Г-н Орлев, колко са пчеларите в Дупница?
– Нямаме официална статистика за пчеларите в града, но преди години бяхме 250 човека. Дойде обаче другото време и станахме много по-малко. Последно бяхме около 30 души в пчеларското дружество. Събирахме се редовно, канехме лектори от столицата. Идваха грамотни хора, които ни разясняваха актуални неща за пчелите и обясняваха за новостите. За съжаление обаче нещата се промениха и намаляхме значително.
– Има ли млади хора в региона, които се занимават с тази дейност?
– Много малко млади момчета се захващат с този занаят, защото е трудно. Има бъдеще в него, но държавата не се грижи за тази работа. Тя трябва да подсигурява субсидии за младите хора, а вместо това ги скубе да си плащат осигуровки. Един млад човек, който е безработен, трябва да вади средства от джоба си, за да се осигурява здравно и пенсионно. Въобще сложна е работата. Имаме 5-6 млади момчета, които работят. Те работят с повече пчелни семейства и имат мерак да го правят. Има един 30-годишен човек, който работи с 250 семейства. Други младежи пък са наследили такива семейства и са се захванали с това. А то си е като краста, трябва постоянно да се чеша.
– Значи това са проблемите на пчеларите не само в Дупница, а сигурно и в България?
– Да, това са основните проблеми – субсидиите и осигуровките. Субсидии получават само определен кръг хора. Трябва предварително да си вложите парите, за да закупите определени неща. След това държавата може да ви компенсира определена част от стойността. Ако искате да купите 50 пчелни семейства и 50 кошера, трябва да заложите 10 000 лева. След това държавата ще ви ги възстанови през есента, когато дойде месец октомври. Но възстановени ще ви бъдат 50, 60 или 70% от вложеното, зависи от много неща. Трябва да имаш готови пари и тогава можеш да направиш нещо.
– Всички тези проблеми отразяват ли се на качеството на меда? В търговската мрежа има ли от т.нар. „ментета”?
– Това не се отразява чак толкова на качеството, колкото други фактори. Богатите хора, които работят с големите вериги, изкупуват меда от производителите като мен например. По този начин го изкупуват и от други части на страната като Северна България. Там има много евтин мед, може да се намери за 3 лева. Докато при нас е на цена 8-9 лева, а от известно време вече е и на 11. Случи се така, че всички цени се повишиха, повиши се и медът. Горивата поскъпнаха, хлябът и колбасите също. Този мед, който се продава по големите вериги магазини, по принцип е преработен. Той трудно кристализира и просто няма качествата на натуралния мед, който го продаваме ние и сме си го произвели. Хората вече питат „Имате ли качествен мед?” или „Истински ли ви е медът?”. Това е малко унизително от тяхна страна, но какво да им отговориш. Човек вече е свикнал да си купува менте хляб, менте салам… Дори да има менте президент и менте министър-председател. То като гледам накъде са подкарали държавата, натам вървят нещата. Та този мед по веригите е първоразряден и не отговаря на гъстотата, която трябва да има. 22% е гъстотата на нашия мед, а този по големите магазини и европейският включително е 18%. Много по-рядък е и по-некачествен. Смесват го с разни подсладители, от ония Е-та, за които говорят, че се слагат в газираните напитки. Въобще народът вече е свикнал да пита дали е истинско. Но повечето хора си купуват мед именно от веригите, защото там е по-евтин.
– А има ли набези по кошерите от недобросъвестни граждани?…
Подробности в печатното издание
