Представиха книга със спомени за Гоце Делчев

  • Писателят Любомир Левчев: Войводата Яворов поставя купения в Серес дървен кръст върху Гоцевото лобно място край село Баница и прави панихида

 

 

Книгата „Гоце Делчев през погледа на Пейо Яворов, Димо Хаджидимов, Михаил Чаков, Любомир Левчев, Мерсия Макдермот, Eфрем Каранфилов, Тончо Жечев“ бе представена по инициатива на община Гоце Делчев и Столичната библиотека. Поводът е 147 години от рождението на българския национален герой Гоце Делчев.

Събитието се проведе в Мраморното фоайе на Столичната библиотека, което се оказа тясно да побере всички, които искаха да чуят повече за книгата. На представянето присъстваха кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, заместник-кметът Валери Сарандев, народните представители Богдан Боцев и проф. Георги Михайлов, изтъкнати лекари, учени, представители на бизнеса, студенти и родолюбци, които са родом от Гоце Делчев. Сборникът е издаден по инициатива и със съдействието на община Гоце Делчев и бе представен от съставителите: Любен Генов – дългогодишен журналист и главен редактор на „Поглед“, „Труд“ и „Отечествен фронт“, и Владислав Симеонов – журналист и издател. Изданието отразява гледните точки на няколко поколения наши сънародници за бележития български революционер. Книгата съдържа интересни факти за дълбоката връзка на Гоце Делчев и неговия близък приятел и пръв следосвобожденски кмет на Неврокоп Пейо Яворов, както и любовта им към поробената част от България и приноса им за нейното освобождение. В сборника от изследвания за живота и делото на Гоце Делчев и биографични факти за него, писани през миналия век, изследователите и авторите на материалите – авторитети от различни поколения – представят личността на войводата, като приносният момент на книгата е събирането на едно място на техните позиции и убеждения.

Яворов започва да пише биографията на Г. Делчев веднага след гибелта на приятеля си и в нея подчертава, че сред образите на хилядите ратници „… винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добрата биография комуто един ден ще бъде пространната история на македонското революционно движение.“. Един от свидетелите на Гоцевата смърт – Димо Хаджидимов, пише „… като жив, с наведена глава към земята, той сякаш плачеше над съдбата на цяла Македония“. А Михаил Чаков, който през десетилетията остава най-ангажиран с почитане на паметта и делото на Гоце Делчев, в спомените си разказва за препогребването на тленните му останки в олтара на църквата на с. Баница, където в сражение загива войводата.

Един от авторите, чиито текстове за Гоце Делчев са поместени в книгата, е Любомир Левчев. По повод представянето на книгата в София той изпрати поздравителен адрес, в който споделя, че „делото на Гоце и Пейо е тържество на един изчезващ тип войводи“. В обръщението на Левчев се казва още: „Няколко месеца след гибелта на Гоце, Пейо Яворов пише биографията му, наречена от най-взискателните критици „чудно стилизирана поема – живот“. Яворов освобождава с четата си Якоруда, Разлог, Банско, Кавала. И Неврокоп. Какво съвпадение! Този град днес носи името на Гоце Делчев, който като последовател на Апостола Левски създава стотици революционни комитета в поробената тогава Югозападна България“. Големият български поет и писател Любомир Левчев споделя още, че няколко години след гибелта на Гоце, преди да се завърне от Кавала в София, войводата Яворов поставя купения в Серес дървен кръст върху Гоцевото лобно място край село Баница и прави панихида. През цялото време държи до сърцето си черепа на Гоце (запазен в местната черква) и сълзите му се стичат. „Опитвам се да си представя с какво усещане Пейо Яворов е написал предсмъртното си писмо на 16 октомври 1914 г. до другия най-близък свой другар Тодор Александров: „Когато се освободи Македония, която съм считал за своя майка, пратете един от другарите на гроба ми да ми съобщят тази радостна вест…“, пише още Любомир Левчев.