-
Най-възрастната двойка с домозет е над 70 години, в тяхното семейство вече 3 са поколенията домозетьовци. Имаме мъже от Франция, Израел и Сърбия, избрали нашето село, споделя библиотекарката Валентина Николова
Кюстендилското село Жиленци и жителите там са в трескаво очакване за поредната среща на домозетьовците в населеното място. Датата за купона наближава, а с приготовлението и най- вече с изненадите, които ще се редят една сред друга на събирането, са се заели работещите в НЧ “Димитър Каляшки – 1920”. Това са Величка Димитрова – читалищен секретар, и Валентина Николова – библиотекар. Двете млади дами се надяват да съберат голям брой домозетьовци в селото, за да отбележат своя празник и се надяват в този ден без тъщата да си изкарат добре и най-важното – да се отпуснат. Срещата ще се състои на 30 март, събота, в известен комплекс в населеното място.
От читалището отправиха вече покана към всички домозетьовци да се присъединят към празника с шеговитата фраза „Ако тъщата те пусне да напуснеш къщата, ела с нас да празнуваме”. Всички “заврени зетьове” ще бъдат посрещнати от организаторите подобаващо и със специално подготвени за тях изненади.
Това ще бъде шестият поред празник в 21-ви век, откакто през 2013 г. НЧ „Димитър Каляшки – 1920” в лицето на Величка Димитрова – читалищен секретар, и Виолина Стоименова, тогавашната библиотекарка, възстановяват уникалния за селото Празник на домозетьовците. Статистиката показва, че всяка следваща година бройката на “завряните зетьове” в село Жиленци се увеличава. Причините са, че освен хубостта на селото и момите тъщите били най-добрите. Традицията да се събират и празнуват домозетьовците на селото започва през далечната 1965 г. и продължава около 20 години, след което по незнайни причини е прекъсната.
“Празникът ще се състои за шеста поредна година. В първата гостите бяха едва 14, но се стигна до 55 през миналата година. Специално за този ден изработваме Библия на домозетя на с. Жиленци, която подаряваме на новите, тъй като старите я имат вече. В нея има правилник, клетва, дневен и седмичен режим на зетя, много вицове, закачки и снимки от предишните събирания. Подготвят се и гравирани сувенири, на което е написано мотото на срещата, за тазгодишната го пазим в тайна. През миналата бе “Няма сила по-могъща от любимата ми тъща”. В селото над 50- 60 са брачните двойки, при които мъжът е домозет. Най- възрастната двойка е над 70 години, но интересното е, че в тяхното семейство има три дъщери и три поколения домозетьовци. Можем да се похвалим, че имаме домозетьове от Франция, Израел и Сърбия. Хубаво е, че празника отново го има и дори за ден домозетьовете могат да избягат от тъщите си, да се повеселят и разпуснат. Разбира се, те идват със своите жени и купонът си заслужава. Настроението на този празник винаги е приповдигнато и е много забавно”, каза Валентина Николова.
По-възрастните си спомнят, че преди много години в село Жиленци и съседното Грамаждано имало много моми, които вместо да спазват традицията и след сватбата да отиват в къщата на мъжа си, довеждали съпрузите при семействата си. Именно оттам дошла и думата домозетьове, защото младите мъже отивали да живеят в дома на булката, шегува се 71-годишният Стоян Иванов, който е зет в Грамаждано. В тези далечни години хората в Жиленци са правели събора на домозетьовете в центъра на селото. На него задължително имало курбан, а всеки домозет носел ракия, хляб, баници и погачи, допълва Иванов.
През 1985 година завряните зетьове в село Грамаждано дори вдигнали чешма за съселяните си, от която стотици хора от околията да си пълнят вода. Чешмата и до днес е много посещавана, но малцина са тези, които знаят нейната история в кюстендилското село Грамаждано, намиращо се на 5 км от областния град.
