-
В постройките сега е пълно с всякакви боклуци – от бирени шишета до спринцовки и презервативи, роми се нанесли в една от сградите
Младежки център ще се появи на мястото на рушащите се сгради на бившия КЕЧ в Дупница. Идеята ще се разисква на предстоящата сесия на общинските съветници на 29 март.
Община Дупница иска държавата да й предостави безвъзмездно терена на бившия КЕЧ, като за целта вече е изготвен идеен проект за изграждане на Младежки център с озеленени пространства, водна площ, места за отдих и спортуване и т.н. В проекта е заложено единствено бившата административна сграда да се запази и да се използва за нуждите на общината. Докладната записка трябва да бъде гласувана от общинските съветници, за да може община Дупница да предприеме съответните действия пред държавата.
Вносител на докладната относно Решение за безвъзмездно придобиване на недвижим имот – частна държавна собственост ведно с построените в него 28 бр. сгради е кметът Методи Чимев. Бившето поделение на строителни войски е в изключително тежко състояние. Сградите на бившия КЕЧ в Дупница пустеят и се рушат от години. Жители на квартала неведнъж са сигнализирали, че мястото се разпада и е опасно за преминаващите. Преди месеци част от стена се срути. За късмет по това време не е имало минувачи наблизо. Тогава от община Дупница реагираха веднага и изпратиха работници, които почистиха мястото и го обезопасиха с ограничителни ленти. Това обаче е всичко, което могат да направят от кметството, тъй като имотът не е тяхна собственост. Целият имот се простира на около 12-13 декара.
Живеещи в квартала говорят, че в една от постройките на КЕЧ-а се е самонастанило ромско семейство. Екип на „Вяра” не успя да завари „у дома” самонастанилите се, но видя пред една от порутените сгради да се вее простор с изпрани дрехи. Огромните сгради на КЕЧ-а по принцип се водят необитаеми. Достъпът до тях е съвсем свободен, като почти всеки подвижен гражданин може да влезе вътре, без да положи големи усилия. Порталът, където някога е имало пазач, е изоставен и си личи, че дълги години и там не е стъпвал човешки крак. Дворът е обрасъл, тревата и храстите не са поддържани от години. В постройките се натъкнахме на какви ли не боклуци – най-различни бутилки от алкохол и безалкохолни напитки, изпочупени шкафове, та дори и спринцовки и презервативи. Колорит придават и стари надписи от времето на социализма, както и стари вестници и газови лампи, използвани преди много години. Пред друга от сградите незнайно от кого като „пазач” е поставено старо плюшено слонче. Близо до него впечатление прави и разглобена електрическа машина, която явно е служила на работниците в КЕЧ-а.
„Аз живея тук, точно в този район. Сградата пустее от години и не се използва за нищо. Преди години я ползваха военните и беше КЕЧ, който даваше работа на много хора. Беше много оживено и пълно с войници, имаше много работници. Спомням си, че работеха различни работилници. Не знам точно какво се извършваше, но кипеше активна дейност. 
Откакто дойде демокрацията обаче, сградата спря да функционира и запустя. Чувал съм, че хората, които са работили тук, по-късно са взели и хубави пенсии. Виждате, че навсякъде се получи така. Колко заводи и предприятия бяха закрити и приватизирани преди години, толкова от тях бяха разградени. Много хора останаха без работа и с малко пари. Аз работих и в мандрата, но съм най-доволен, че се пенсионирах като работник от ТЕЦ „Бобов дол”.
Именно затова успях да взема и добра пенсия – 750 лева. Жена ми, която почина, взимаше много по-малка пенсия и за съжаление така е с повечето пенсионери в България”, сподели пред „Вяра” Никола Димитров.
Когато ни видя, че снимаме сградата на бившия КЕЧ, към нас се приближи и един от живеещите отсреща дупничани.
„Доколкото знам, това беше отделение, което поддържаше казармите. След това обаче беше приватизирано. Не съм сигурен чия собственост се води в момента, но който и да го стопанисва, трябва да положи много повече усилия. Чувам от съседи, че в единия край на двора са се настанили семейства от ромски произход. Аз лично не съм ги виждал, но доста говорят за тях.
Всички тук се притесняваме, че те могат да направят някой пожар, който да засегне и нашите къщи. Отделно от това и самата сграда се руши, което създава предпоставки за нещастни инциденти. Надявам се, че ще бъдат взети мерки”. От пресцентъра на община Дупница дадоха разяснения за предисторията на сагата с имотите: „Сградата е прехвърлена през 2015 година от военното министерство на Областна управа-Кюстендил като част от процедурата по последващо прехвърляне като собственост на община Дупница.
И към момента обаче имотът е собственост на областната управа. С гласуване на Общинския съвет от 2012 година е взето още решение, с което ОбС-Дупница дава съгласие да бъде придобит този имот. (Областните администрации могат да се разпореждат с имоти частна или публична държавна собственост – да ги продават и/или отдават под наем. Сред дадените правомощия на областния управител е да отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта).
На въпрос дали се планира някакво обезопасяване на сградата, от община Дупница ни отговориха, че от обезопасяване се нуждаят повече от сградите. „Последното писмо от кмета в тази връзка до МРРБ и областната управа е от 9 ноември 2018 година, в което се посочва рушенето и опасностите, които се крият. И в момента се работи по процедурата по прехвърлянето на имота и сградите”.
