Кремелина Соколова
  • Кремелина Соколова: Ромите трябва да излязат от гетото, за да се променят

  • Държавата трябва да ги накара да работят, за да им отпусне помощи

Учителка от Дупница посвети целия си професионален живот на деца от ромски произход. Вече 25 г. Кремелина Соколова учи на „А, Б, В” ученици, за които немалко преподаватели не искат и да чуят. Началната учителка в СУ „Св. Климент Охридски” в Дупница не само ограмотява най-малките от обитателите на гетото „Гиздова махала” в града. Соколова се грижи за тях повече от родните им майки.

Учителката с част от класа

„Кремелина Соколова е в училището от 7 г. Дойде тук с цяла паралелка, сегрегирана, от Джерман, след като се закри училището там. Учениците от тази паралелка завършиха 7-и  клас миналата учебна година и почти всички отидоха в средни училища. Започна в нашето училище 2012-2013 г. Винаги е обгрижвала децата. Винаги е била човекът, който обхожда, който държи тясна връзка с родителите. Полага грижи, които не са й вменени по длъжностна характеристика. Прави за тези деца много повече от това, което се изисква от нея, защото това е начинът да ги задържим в училище. Ако не ги задържим в училище, те остават на улицата. Свидетел съм на това как ги мие в училище, чисти ги от въшки. Купува им закуски, маже филии. И тя като всички работи за заплата и да се пенсионира един ден, но ако не желае, няма да прави всичко това. То не й е вменено в длъжностната характеристика. Може да постъпва по друг начин – влиза, излиза от час, като не идва детето, пращаме писма, прилагаме цялата административна процедура, има си институции, да си ги търсят”, разказва директорката Гергана Лазова. И тя, и Соколова сочат задържането в училище като проблем №1 за ромските ученици.

Гергана Лазова

„Дете, което не е в моя клас, а в прогимназията, имаше проблем с паразити. Вкъщи не го чистеха, аз му помогнах. За мен това е нещо съвсем естествено, не ми пречи. След часовете полагаме грижи, за да ги изчистим, за да идват. Те иначе няма да дойдат на училище. Правя го от човешка гледна точка. Има деца, които нямат майка, нямат баща, кой да се погрижи за тях, за да ги изчисти? Това дете също беше без майка, а бащата не се грижеше за него и за другите си две деца. Те си се гледат сами”, споделя учителката. И добавя: „Редовно купувам и правя филии. От Червения кръст осигуряват обяд, но по една филийка. На кого да е тази филийка хляб?! Аз като купя, направя така, че да има за всички”.

Кадри от ромската Гиздова махала

На въпроса това не е ли с цел да запази мястото и работата си, отговаря: „С каква цел да го направя. Ако някой е на моето място, как ще го направи. Повече от половината заплата ми отива за учениците. Толкова са харчовете по тях. Винаги съм работила така. Няма как да стане другояче”.

Кремелина Соколова е категорична, че не съжалява, че не се е преместила, за да води класове с българчета. Обясни: „Не деля децата на българчета и ромчета. В нашето училището никой не дели децата. И те се чувстват добре и го знаят много добре, че не са делени. Имала съм възможност да се преместя, но не пожелах. Преди години, след като завърших Учителския институт в Дупница, много трудно си намерих работа като учителка. Започнах в село Бураново, където бяха само ромчета, и изкарах 13 г., 3 г. бях в Джерман, където също обучавахме много деца от Гиздова махала на Дупница. Аз просто свикнах с тези деца. За мен детето е дете – ще го прегърна, ще го похваля. И те се привързват, особено малките в първи, втори клас”.

Рецептата за сработването с общността е една – доверие. По какъв начин убеждавате родителите роми да пращат децата на училище, питам.

„Аз много години съм сред техните родители, сред техните баби, дядовци. Те вече ме познават от около 25 г. Имат ми пълно доверие. Знаят, че каквото кажа, това става. Никого не съм излъгала с нищо и те го знаят. Може би това повлиява. Ако за някое дете кажат „госпожо, нямам пари, затова не може да дойде”, отговарям: „Пращайте ги, аз ще дам”. Децата много обичат подаръци – раздавам им шоколади, бонбони. Преди време на едно дете от прогимназията празнувахме рожден ден за първи път. До тоя момент никой не му беше купувал торта по тоя повод. А тогава имаше и свещички, всичко. Това дете сподели, че ще запомни този рожден ден за цял живот”, споделя педагожката.

Директорката Лазова коментира: „Има спиране на детски надбавки. Има майка, подписала, че се отказва от детските и не праща децата на училище. Социалните институции не са в състояние да накарат родителите да пращат децата на училище. Дори и глобите не помагат. Помага й авторитетът, който си е изградила в тази общност. Те трудно се доверяват на външни хора. Най-добре за тези деца е да попадат в по-голяма общност от българи. Там вече те искат-не искат започват да се стараят и да заприличат на всички останали. Въпреки че при сегрегираните паралелки има и положителна страна. Че нивото е горе-долу едно и също и се работи еднакво. Всички по-трудно усвояват материала, защото те не са посещавали детска градина, по-бавно се получават нещата. Нямат изградени навици. В първи клас трябва да им се изгради навикът да седнат на едно място и да пишат. Те не могат и да оцветяват, не могат нищо. Оттам идва проблемът. Но пък от друга страна, събирайки се на едно място, те стават различни. Буйстват, започват с техния манталитет – да прокарват тяхното, започват да се кълнат. При тях това е нещо страшно – някой да те кълне или псува и остава до смърт. Освен това, въпреки че са роми, в различните махали в Дупница те не се възприемат. Възрастните от „Ценеви” и Гиздова махала не съжителстват, воюват помежду си, не се събират, не контактуват. Това се пренася и при децата. Отделно на ул. „Петър Динеков” има една група, те не общуват нито с едните, нито с другите. И може да си представите децата от тия три махали, като се съберат на едно място… Много е трудно да ги научиш да се приемат едни други и да не се създават конфликти. Това е благодарение на колегите, които работим, тук. Имаме още две сегрегирани паралелки за момента и аз като директор повече няма да позволя да се създава сегрегирана паралелка. Смесени да, но не и сегрегирани. Те не са в полза за никого”.

Държавата и НПО-тата правят ли нещо, за да се интегрират ромите? Какво виждате в Гиздова махала?, още въпроси към Кремелина Соколова. Категорична е:

„Може и да се прави някъде, но тук при нас не се усеща.

В Гиздова махала виждаме мизерия, кал до ушите. Преди време имах да обхождам някои деца, които са много далече. В една кал с колата с мъжа ми закъсахме – заангажирала съм и него –  едва излязохме от калта, просто по чудо. А да стъпиш горе, където са ливадите, е страшно. Как да тръгне това дете на училище оттам, далеч им е”.

Питам също: Ще се променят ли ромите? Както и за изхода според нея? Дали й е болно, че перспективата за повечето от учениците й е на безработни, аутсайдери, паразитиращи на социални помощи?

„Истината е, че няма да се променят. Много рядко има някакви промени, но щом си в гетото, няма как да стане. Трябва да излязат от гетото. Трябва първо да се промени мисленето на родителите, работата с родителите е много важна. По-младите, като виждат какъв става животът, трябва да помислят за своите деца. Трябва да се промени и мисленето на децата – имат телефон за някой и друг ден и след това го няма. „Защо?”, питам. А те: „Ами счупихме го”

Може би трябва да се промени и начинът, по който се отпускат помощи. Ако няма социални помощи, те ще намерят начин да работят. Нека социалните помощи да се дават срещу някакъв труд. И то не тия 14 дни, в които работят, както е сега. Трябва да работят поне 6-7 месеца, за да получават. То иска да работи малко, а да получава много, няма как да стане”, смята учителката.

И тя, и директорката са убедени, че при ромските деца успехът идва много по-трудно, с много повече усилия и е обидно, когато подценяват труда им. „Толкова е трудно, че имаме деца, излезли от смесени паралелки, които не могат да си напишат името. Мога да ви кажа, че половината от моите деца могат да си напишат и трите имена. Те са още втори клас, но половината могат. Сега работим върху това да си напишат името на училището. За мен това е важно – още докато са малки, с моя помощ да се ограмотят по-добре. Проблемът е там, че който идва на училище, върви напред, но там, където родителите спъват идването на децата в училище, става много трудно”, обясни Кремелина Соколова.

На въпроса какво е научила от ромите за годините, в които работи с тях, отговаря: „Истината е, че няма да се променят. Много рядко, има някакви промени, но щом си в гетото, няма как да стане. Трябва да излязат от гетото. И от тях може да се поучи човек. Те са задружни. Умеят да се защитават, знаят да се съхранят, умеят да оцеляват. Страшно приспособими са спрямо ситуацията, дори и без родители се справят. Те са научени повече на труд, отколкото нашите деца. Ако вземеш едно дете от ромската махала, то може и да кове, и да бърше, да чисти, да мете, докато нашите деца са по-глезени”.

Педагожката изброява и свои по-изявени възпитаници, успели да надскочат нивото от махалата. Сред тях са Гюрка – медиатор в община Дупница, председателят на организацията „Апакяса” Калин Георгиев, който има строителна фирма. „Имам едно момче от „Ценеви” – Енрико се казва, свири на цигулка. Не знам къде е сега. Вече много години минаха, откакто завърши. Имам момче от Гиздова махала пак – Ангел се казва, свири на кларинет. Има деца, чийто талант трябва да се използва. Те имат гласови данни, много обичат изявите и щом има изява, родителите са тук. Това е нещото, което ги кара да дойдат в училище. Това е стимул. За родителя е много нещо неговото дете да се изяви в някаква дейност”.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Живеят до мене такива ,нищо не става от тия.Които ги защитава му пожелавам такива съседи от все сърце!!!!!!!!!!

Comments are closed.