Пернишкият театър чества 100-годишен юбилей, първата му постройка е от плет и кал

  • Пристигналият в село Перник Иван Пенчев сформирал първата театрална трупа през 1919 г.

  • С 2 967 000 лв. възстановяват изгорялата през 2004 г. сцена

    Пернишкият театър чества 100-годишен юбилей. Театралната дейност в миньорското селище започнала 10 години преди Перник да бъде обявен за град. Пристигналият в село Перник Иван Пенчев сформирал през 1919 г. първата театрална трупа. В нея, освен професионални актьори, влезли и чиновници любители от мината. За първа играна пиеса се смята “Златното руно” от Станислав Пшибишевски. Представления имало три пъти седмично, а репертоарът се обогатявал с нова постановка почти на всеки 15 дни, ролите се разпределяли по желание на актьорите. Интересът към представленията бил огромен и публиката посрещала с ентусиазъм всяка нова постановка. Трупата правела турнета в Дупница, Кюстендил, Горна Джумая, Радомир и др., разказа на БТА директорът на културната институция Иво Горчев.


  • Първата театрална сграда била постройка от плет и кал, зрителната зала била без дюшеме, със заковани дъски за сядане. Тя била официално открита на 1 май 1921 г. с премиера на драмата “Вампир” на Антон Страшимиров под режисурата на Владимир Трендафилов. Година по-късно в Перник гостувал прочутият Московски академичен театър с Чеховата пиеса “Вуйчо Ваньо”.
    Новосъздадената през 1935 г. драматическа трупа била регистрирана в тогавашното Министерство на просветата и призната от Съюза на артистите. Тя била субсидирана от мината. Тогава се въвели абонаментни карти за миньорската публика. След построяването на емблематичната сграда на Двореца на културата, която за времето си е била най-голямата на Балканския полуостров, театърът трайно намерил своя нов дом. Храмът на Мелпомена разполагал със салон за 500 зрители, модерна сцена, отлични възможности за художествено осветление и музикално оформление.
    Народният работнически театър в Перник се субсидирал от мината до преминаването му изцяло към Комитета за наука, изкуство и култура от началото на 1950 г.

    ДВА “ЗЛАТНИ ПЕРИОДА” ИЗЖИВЯЛ
    ПЕРНИШКИЯТ ТЕАТЪР

  • Експерти определят два “златни периода” за пернишкия театър – през 1937-1942 г., когато бил ръководен от Иван Пуховски, и през 1977-1990 г., когато негов директор бил Георги Русев.
    На пернишка сцена са гастролирали Стоян Бъчваров – режисьор и артист, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Пенка Василева, Надя Пуховска, Георги Фратев, Атанас Христов, Милка Евро, Константин Кисимов и др. Георги Русев привлякъл в Перник каймака на българския театър. Тук се правели едни от най-смелите постановки, посочи Горчев. Често българските писатели предпочитали пернишкия театър и давали най-напред пиесите си на него. Незабравими остават “Опит за летене”, поставена от Крикор Азарян, с която според експерти пернишкият театър е победил Народния, “Човекоядката” на Иван Радоев, поставена паралелно с театър “София”, “Суматоха”, режисирана от Младен Киселов, “Българи от старо време” с Георги Русев в ролята на Хаджи Генчо и др. По времето на социализма пернишкият бил най-привлекателният провинциален театър. Всеки ден от Руски паметник тръгвал автобус, който докарвал на репетиции в миньорския град живеещите в столицата актьори. Знакова остава драмата “Теофано” от Радко Радков, поставена от френски режисьор в началото на 80-те години на миналия век на пернишка сцена. Пиесата станала хит, играла се над 200 пъти в цялата страна.
    С Указ номер 368 на Държавния съвет на 18 май 1976 г. пернишкият драматичен театър бил именуван на режисьора Боян Дановски. През годините театърът е получавал много награди от районни и национални прегледи – на Съюза на артистите, за драматизация, режисура, сценография.
    През 1997 г. реформа в Министерството на културата спряла държавната субсидия за Драматичен театър “Боян Дановски”. Пет години по-късно храмът на Мелпомена в Перник станал общински.

    ПОЖАР ИЗПЕПЕЛИ СЦЕНАТА И ЧАСТ ОТ ЗРИТЕЛНАТА ЗАЛА

    При пожар на 17 декември 2004 г. късо съединение изпепелило сцената и част от зрителната зала. На 25 март 2006 г. осиротелият театър учредил наградата “Феникс”, символизираща надеждата за възкръсване на институцията. В продължение на шест години културни дейци, актьори и общественици получаваха позлатен приз с емблемата на театъра и вързопче с пепел от изгорялата сцена. С решаваща финансова субсидия от държавата в размер на 2 967 000 лв. през лятото на земетръсната за Перник 2012 г. завесата в храма на Мелпомена отново се вдигна. Обновената сцена бе именувана на Георги Русев – актьора, дарил 24 години от живота си на пернишкия театър, 13 от които като негов директор. Покойната кметица на Перник Росица Янакиева при официалното откриване на обновения театрален салон отправи благодарност към премиера Бойко Борисов, който по думите й приел възстановяването на театъра като лична кауза. Борисов не присъства, но изпрати кошница с цветя на обновения театър.
    Първото представление, изиграно на новата сцена, бе пиесата “Да готвиш с Елвис” на английския драматург Лий Холе.
    Сега колективът на театъра наброява 20 души, осем от които са актьори.